Кон
Съвременно значение
Едро нечифтокопитно домашно животно, което се язди и впряга. Женската на коня се нарича кобила.
Произход на думата
Двете думи кон и кобила са много старинни. Те съществуват още в старобългарски език: конь, кобꙑла.
Примери
Из приказката „Крали Марко си намира конче и булче“ на Ангел Каралийчев. Среща на Крали Марко с коня му още когато е жребче:
– Аз ще ти бъда господар! – казал Крали Марко.
Тогава за чудо кончето проговорило с човешки глас:
– Аз съм юнак, но ти си по юнак от мене. Бъди ми господар!
Как ти е името? – попитал го Крали Марко.
– Шарколия.
– Можеш ли да ходиш бърже?
– Мога по-бърже от вятъра.
Знание
Конят е най-почитаното животно сред траките и прабългарите, които заедно със славяните образуват българската народност. Затова конят се възпява във фолклора. Много известен е конят на юнака Крали Марко – Шарколия. Той е черен, буен и силен, препуска като вихър. Смята се, че името му идва от названието на планината Шар (на границата между Косово и Северна Македония) или пък че е сборно название на митично същество кон-змей заради изключителната му бързина.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Неспокоен кон, жребец (от турска дума за буен, неспокоен).
Разпространение
Оряховско.
Примери
Окичени с бели кърпи айгъри, яхнати от луди ергени К. Константинов
Произход
Кон, впрегнат да вади вода (от турски).
Разпространение
Разпространени из цялата диалектна територия, особено в Източна и Югоизточна България.
Произход
Буен, добре гледан, красив и силен кон (от турски).
Разпространение
Из цялата диалектна територия.
Примери
Гавази бърже рипнаха, земаха силни атове и по Момчила тръгнаха. Народна песен за Момчил юнак от с. Шкорпиловци
От ат — на магаре. Диалектна поговорка, че нещо се променя от хубаво към по-лошо.
Много съм дари готвила, на сека свата по ата. (Много дарове съм приготвила, на всеки сват, т.е. роднина от страна на младоженеца, по един кон). Лазарска припявка от Източна България
Произход
Кон за яздене (от турски). Многото названия за коня, заети от арабски и турски, разкриват голямото значение на това животно за бита на българина. Арабските породи коне са били много ценени.
Разпространение
Разпространени из цялата диалектна територия, особено в Източна и Югоизточна България.
Примери
Край пътя поп Матей, изправен на бинек, юнаци ръсеше. Пенчо Славейков
Произход
Много бърз кон. Думата е сложна, произхожда от вихър ‘много силен вятър, буря, вихрушка’ и ход ‘движение’. Показва, че конят се движи като вихър.
Разпространение
Еленско.
Примери
конче-вихрогонче, вихробойче, вихроходче в народните песни са названия на бърз кон; вихна си коня означава ‘яздя си коня’ (Тетевенско)
Произход
Название на породист, черен кон. Думата произхожда от прилагателното вран (в старобългарски вранъ), което означава ‘черен’. От същия корен е названието на птицата врана поради характерната черна перушина.
Разпространение
Етрополе;
Белослатинско;
Благоевградско;
Пирдопско
Примери
Как се ходи в срьаде море
в срьаде море, в баш гимия,
как се гали бела Рада
ворна коньа в задна диря.(Как се стига средата на морето, в средата на морето в най–хубавия кораб, как се гали бяла Рада, с врана коня …)
Народна песен от Източна България
Произход
Породист, красив кон от арабска порода (от арабски през турски).
Разпространение
Разпространени из цялата диалектна територия, особено в Източна и Югоизточна България.
Произход
Силен, красив и породист кон.
В старобългарски жрѣбѧ означава ‘жребче, младо конче или магаренце’. От старобългарската дума днес в диалектите се срещат ждрѐбе, ждрѐбче, ждрѐбенце.
Разпространение
Великотърновско; Еленско; Софийско; Габровско; Севлиево;
Югозападна България; Странджа; Банат.
Примери
Цар Александър зеде со себе си кобили и ждребини. Во темната върза кобила, върза ждребе. Народно предание от Пиринския край
Кубилката роди ждребенце, малко кату ягне. (селата Черешница, Бапчор, Папажени в района на Костур и Лерин в днешна Гърция)
Произход
Мършав кон. Думата е заета от турски и се употребява и за висок, едър и недодялан човек.
Разпространение
Дупница; Самоков; Гоце Делчев; Пловдив; Ботевград; Никополско.
Примери
Заварих дръгливите кранти и кокалести кобилки на най-големите бедняци. Д. Калфов
Произход
Конче, дребен работен кон; в някои диалекти може да значи ‘слаб и немощен кон’. Става общо название за товарно животно, кон или магаре. В старобългарски клюсѧ.
Разпространение
Софийско; Елин Пелин;
Драгоман; Брезник; Дивотино; Банско; Битолско.
Примери
Гледай ти на това клюсе какоф тешок товар са му бухнали на гърбо. Разлог
Произход
Жребец, който води стадото, така както пастоухъ в старобългарски означава ‘пастир; ‘човек, който се грижи за стадо‘.
Разпространение
Брезник; Трънско; Дупница; Кюстендилско.
Примери
Се ждребета пастушета, Коледо,
се ягнета ваклушета, Коледе.
Коледна песен от Кюстендилско.
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.