Копче
Съвременно значение
Пришито към дреха приспособление, обикновено с кръгла форма, което служи за закопчаване.
Произход на думата
Думата е заета от турски освен в български и в сръбски, хърватски, словенски, албански, румънски, гръцки. Всички балкански езици използват тази дума. Учените предполагат възможен унгарски или друг произход.
Примери
Разкопча най-горното копче на ризата си и с наслада пое утринната прохлада. А. Каралийчев.
Облечен е в черно излъснато палто със затъкнат карамфил; отпред се синее кадифяна жилетка с жълти копчета. М. Кремен
Тя беше внимателна, кърпеше му чорапите, пришиваше копчета на ризите му. М. Марчевски
Знание
В историята на европейската материална култура копчето се появява сравнително късно – едва през 13. в. в Германия се откриват следи от съвременно копче. Вероятно и в българското облекло навлиза късно заедно с названията за копче.
Копчето е важен елемент от облеклото, но поради своя малък размер често се смята за незначително. Затова и хората, които се сравняват с копче, се възприемат като нищожни хора без право на глас. Това личи и във фразеологизмите:
Като копче мълча. Съвсем мълча.
“Копче“ не мога да кажа (река). Не възразявам за нищо, съгласен съм с всичко.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е заета от гръцки.
Разпространение
Асеновградско; Панагюрско; Пирдопско; Софийско; Девинско.
Примери
Кокалче викаме на копче. Асеновградско
Произход
Думата е българска. Открива се във всички славянски езици, макар и с различни наставки, защото е от праславянски корен със значение ‘примка’. Съществува смислова връзка между примка и копче – те служат за съединяване на две части.
Разпространение
Белоградчишко; Ботевградско; Белослатинско; Великотърновско;
Габровско; Еленско; Ловешко; Плевенско; Пловдивско; Санданско; Сливенско; Софийско; Тетевенско.
Примери
Зетят откъсва една петелка (копче) от антерията на баба си и тръгват да настигнат сватбата. СбНУ VIII
Отдолу риза пак шита, прибрана, закопчана с пъстри петлици на шията. Сп. Теменуга, 1881, кн. 2
Я седни ми на колено, / да отпетляш ред петлици, / да ми видиш кошулята. Народна песен
Произход
Думата е заета от турски, но е персийска по произход. Сродна е с гръцки и латински думи със значение ‘парà’. Със същата дума се назовават и други малки кръгли предмети като пуловете на таблата, дребни пари и др.
Разпространение
Асеновградско; Белоградчишко; Ботевградско;
Видинско; Врачанско; Великотърновско; Годечко; Дупнишко; Еленско;
Ихтиманско; Карловско; Кюстендилско; Ломско; Монтанско; Оряховско;
Пазарджишко; Пернишко; Разградско; Самоковско, Силистренско; Смолянско; Софийско.
Примери
Артистката беше облечена в шалвари от тъмночервено кадифе, обшити със сърма и лъскави, златни пулове. Д. Спространов
Над кожената му дреха се виеше пъстра копринена срачица, .. окичена с бисерни пулове. Н. Райнов
Език и култура
В българския език се откриват няколко названия за тази част от облеклото – една българска дума: петелка, три заемки от турски: копче, копчелък, пул и една от гръцки: кокалче. Това словно разнообразие е доказателство за връзките на нашия език с други през вековете.
То отразява също навлизането на копчето като част от облеклото в културата на балканските народи.
Произход
Думата е заета от турски.
Разпространение
Ардинско; Велинградско; Еленско; Сливенско; Маданско; Смолянско.
Примери
Стремената на коня бяха пиринчени, гемът — със седефени копчета, а капистрата му — цялата в копчелъци и токи. Н. Хайтов
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.