Косъм
категории – части на тялото – косъм
Съвременно значение
Косъм е тънък, нишковиден рогов израстък по кожата на човек или животно. Понякога може да се употреби събирателно за много такива израстъци, които покриват тялото на животно, например с червеникав косъм, със златист косъм и т.н.
Думата влакно означава обичайно непресукана нишка от вълна, памук, коприна и под., но в художествената литература и в българските диалекти има и значение, идентично с косъм.
Произход на думата
Думата косъм е производна от коса.
Примери
Нямаше нужда да казва някой на Моканина, че всеки бял косъм беше белег на една грижа. Й. Йовков
Само шапката му беше голям рунтав калпак, чиято черна козина се месеше с черните косми на брадата му. Ст. Загорчинов
Те оставят космите си нестрижени да са разпиляват С. Бобчев
Знание
Косата в много култури се възприема като символ на човешката сила. В много приказки и митове героите загубват силата си, ако някой им отреже косата или брадата. Вълшебна сила има и косата на Рапунцел от познатата на всички приказка. В народните представи косата е символ и на женската красота. С косата си жените омайват и привличат мъжете. Можем да си спомним за героинята от приказката на Благолажа от разкази „Косачи” на Елин Пелин, нейната коса е част от фантастичната ѝ привлекателност и чар.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Влакно е от корена на влача, така че носи в себе си начина на добиване – т.е. нещо извлечено, извлачено. Същият корен намираме и във въ̀лна, гъстия влакнест пласт, който покрива тялото на някои животни, която се идприда във вид на нишки и се използва като материал за тъкане или плетене.
Разпространение
На запад от реките Вит и Искър; на запад от Тетевенско и Пловдивско; западно от р. Места и Сярско.
Примери
По-силен руменец заливаше страните ѝ и често пъти в лъчите на светлината размотани от косата ѝ влакна блещяха като златни жици. Й. Йовков
Останалите оредели влакна по главата му се бяха разбъркали и му придаваха жалък вид. К. Калчев
Кравата има дебела кожа и влакна; овцата има по-тънка кожа, а по-дълговласа вълна. П. Р. Славейков
[Агоп],.., като си разгърди дочената риза, зачеса с две ръце буйните влакна под нея, които се сплитаха на ситни къдрици. Ст. Чилингиров
Произход
Означава ‘косъм от човек или животно’, но рядко се употребява в съвременния език, макар да е добре известна на художествената литература и диалектите. Произлиза от старобългарската дума власъ, която е най-разпространената дума за косъм в средновековните текстове. Що се отнася до произхода ѝ, възможно е влàс да е родствена с влакно.
Разпространение
Примери
ни главоѭ своеѭ клъни сѧ. ѣко не можеши власа единого бѣла ли чръна сътворити Мариинско евангелие; Мат 5:36.
Той беше момче със светли и умни очи, с лице, обрасло с лек пух от власи. Ив. Вазов; Аз навеждам виновно глава, но забелязвам, че строгостта на татя е смесена с една лека усмивка, която се прикрива в белите власи на лицето му. Ст. Чилингиров.
Произход
Думата се употребява в значение ‘клас на житно растение’ и е сродна с влас. В средновековни текстове се среща в значение на ‘коса, косми’.
Разпространение
Примери
власы влади женскые постризающе, Иловичка кормчая.
Андромаха… кѹдрѣва… длъгою владїю… Касандра… рꙋсою владїю. Хроника на Йоан Малала.
иже бо въ ѡвнѣ родство имѹщи. рѹси владїю бывають весели и вельми мѹдри, Диалози на Псевдо-Кесарий.
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.