Кошара

                    категории -> бит -> кошара

Съвременно значение

Място в селския двор, полето или планината, заградено с плет и понякога покрито с навес, за подслоняване на добитък, обикновено овце.

Произход на думата

Думата е производна от кош ‘голям изплетен от пръчки съд, в който се слагат сено, слама и под.’, която е общославянска и се открива в старобългарски. От същия корен е думата кошер, тъй като някогашните кошери представляват изплетени и измазани с кал кошове. Един от начините за строеж на традиционната кошара е именно такъв – с преплетени пръти, измазани с кал.

Примери

У кошàруту глèдамо кон’ѝ, говèда, магàришта. Бурел. За овцете има отделна сграда – кошàра, сайà, търлà. Добруджа. Гòспод дàва, ама в кошàра не вкàрва. Мездренско. През зѝмата овцете са в кошàра.  Софийско. Тàа кошàра трèбе да се бѝшне. Етрополско; Овцете ги държѝм в кошàра. Раданово, Великотърновско.

Знание

В българската традиционна култура кошарата се осмисля като важно място, свързано с отглеждането на животните и с прехраната на рода. Селяните възприемат кошарата като свой дом, затова в диалектите думата кошара се употребява и със значение ‘колиба за живеене’ Например:

Коа ке дойдеш на вечера, / да уготвам, море, вечеричка, / вечеричка, Ильо, за дваичка, / да постелам, море, кошарата, / кошарата, Ильо, сал за двата? Народна песен.

Кошарата е свързана най–вече с отглеждането на овцете и агнетата, затова на Гергьовден се правят обредни хлябове, наречени кошара, а в Гоцеделчевско кошара се нарича цялата обредна трапеза.

В християнството Бог се осмисля като пастир, водач на стадото от вярващите, това личи в пословиците: Бог помага, но в кошара не вкарва; Бог дава, но в кошара не вкарва.

Много съществен момент в селския живот е опазването на добитъка от диви животни, затова кошарата винаги е била пазена от вълци. Тези представи се виждат и във фразеологизмите:

Вкарвам / пускам вълка в кошарата. Причинявам някаква пакост, беда с необмислените си действия. За вълка хоратим, а вълкът в кошарата. Неочаквано се появява някой, за когото в момента се говори.

Можем да си припомним и разказа на Й. Йовков „Два врага”, в който вълкът и човекът се дебнат като смъртни врагове в тежка битка за господството над кошарата и овцете. 

В българските диалекти има изключително много думи за това помещение за добитък, защото отглеждането на животни е основен поминък на българите през вековете. Съществуват няколко домашни названия: кошара, обор, котор, котора, кочина, кочур. Но има и шест заемки от турски, една стара заемка от гръцки и една от унгарски през румънски. Те показват с какви народи е общувал българският, с кого е търгувал, с кого е бил в стопански отношения.

За кошарата се разказва и в народните песни:

 

ПОХВАЛИЛА СЕ РАВНАТА НИВА

Том ХІІІ: Народни песни

Похвалила се равната нива,
хей Коладе ле, мой Коладе:
– Нека да дойде моя си месец,
моя си месец, жетваря месец,
вий да видите как се отплаща,
как се отплаща равната нива –
изкрай ми докрай все наредена,
все с тежки кръстци кит накитена.
Де я зачула ваклата овца,
тя отговаря ваклата овца:
– Я не се хвали, ниво, пред мене,
нека да дойде моя си месец,
моя си месец, Благовещене,
вий да видите как се отплаща,
как се отплаща ваклата овца –
вити кошари, вакли агънца,
едно ми скача, друго ми блее,
едно през друго все по-хубави.
Де я зачула белата лоза,
тя отговаря белата лоза:
– Я не се хвали, звизке, пред мене,
нека да дойде моя си месец,
моя си месец, гроздан ми месец,
вий да видите как се отплаща,
как се отплаща бялата лоза:
отдол до горе все окичена,
все със гроздаци все навесена.

https://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/13/506.htm

ГАНЕ ЛЕ, ЛУДА ПОЛУДА

Том ХІІІ: Народни песни

Гане ле, луда полуда,
полуди, Гане гората,
гората, Гане водата, (2)
и мене, Гане, полуди,
и мене, Гане, с овците.
Снощи съм, Гане, замръкнал,
на Сакар-бунар кладенец,
че запрях стадо в ъгъли,
дребни шиленца в кошари,
на зли кучета ляп фърлих,
че пак съм бързал да дода, (2)
да дода, Гане, край село,
да си седенки заваря.
Га додаф, Гане, край село,
край село, край градинята,
сички седенки светяха,
светяха, моми пееха,
ваште седенки не светят,
не светят, ни моми пеят.
Пък яз ме гнява догнивя,
че си кривака насякох,
та си седенки накладох.
Сичките моми дойдоха,
само ти, Гане, не дойде. (2)

https://liternet.bg/folklor/sbornici/bnt/13/103.htm




mick-haupt-ErrWki1Uhxc-unsplash

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Думата е заета от турски: agil ‘кошара’.

Разпространение

Софийско; Карловско; Девинско; Ардинско

Примери

Запалих … аголи с вакли агнета. Девинско; Чи штиме да идим на аголе. Петково, Ардинско. В миналото във всяка сая или агъл презимувало по едно стадо от 100 до 150 брави. Карловско. Офчàр стàдо от агъл не дѝга. Софийско; Трябва да отида на агъла. Сливенско.

Произход

Място в кошарата, в което се затварят агнетата. 

Думата е от турски език: bucak ‘кът’. Названието в диалектите означава и ‘кът до огнището’.

Разпространение

Софийско; Годечко;

Царибродско; Родопи

Примери

  1. 1. Място в кошарата, в което се затварят агнетата.

Затворѝ йàгништата у буджàко. Царибродско.

2. Обособен за сядане кът до огнището. Седни на бужàкан. Родопи.

Произход

Оградено място в поле или планина; кошара, където доят овци и правят масло и сирене; мандра. 

Думата е с унгарско потекло. Идва от bács ‘овчар’ и е влязла през румънски.

Разпространение

Софийско; Троянско; Кюстендилско.

Примери

Овцете се събират на бачийата. Софийско; Баштà ти има девет бачѝи. Софийско.

Произход

Постройка, предназначена за подслон на едър рогат добитък. Думата е с турски произход, от dam ‘обор; навес; покрив’. 

По тази причина се употребява и със значение ‘навес, плевник’.

Разпространение

Североизточна България; Родопи; Маданско

Примери

Искàрват дубѝтъците уд дàмъ. Неново, Провадийско. Изринѝ дàмъ. Старозагорско. Йал дъ т’ покàжъ дàмъ. Динево, Хасковско.

Произход

  1. Кошара, която се намира извън селото. 
  2. Оградено с тръни място извън селото, където овцете се държат през лятото.

Думата е заета от турски: egrek ‘кошара’.

Разпространение

Югозападна България

Примери

  1. Кошара за овце. Кошàрата е като ѝмаш крàви, егрèко е за òфци. Дупнишко; Идѝ на агрèку. Чаталджа. Зат Пиринско агреци. Рибново, Гоцеделчевско.

2. Лèтоска лежѝмо на егрèк. Царибродско;

Произход

  1. Помещение за агнета. Оградено от основното пространство с плет или леса.
  2. Кочина, свинарник. 
  3. Колиба за куче. 
  4. Оградено с плет място за доене на овцете.
  5. Лятно помещение за овце в полето.

Думата е от домашен произход, от праславянския корен кат ‘нещо преплетено’.

Разпространение

Софийско; Радомирско; Кюстендилско; Ботевградско; Солунско; Костурско; Доброславци; Софийско

Примери

  1. Отделение за агнетата. Прибèрете йàгништата у кòтарът. Трънско; Прàем кòтар за зàйци. Смолянско.
  2. Кочина. Сàка префърлиме кръвн’ако у кòтаро. Радомирско;

4. Оградено с плет място за доене на овцете. У кòтаро и зътòрваме и мълзиме òфцете.  Костурско.

Произход

  1. Кошара или част от кошара, в която се затварят нощно време агнетата, за да не избозаят млякото. 
  2. Кочина, свинарник. 
  3. Колибка за куче. 
  4. Малка градина.

Думата е от домашен произход, от праславянския корен кат ‘нещо преплетено’. Названието е свързано с начина, по който е построено помещението. Става дума за изплетена от пръти, немасивна постройка, в която се затварят домашни животни.

Разпространение Дедеаагачко; Родопи; Гюмюрджинско; Кюстендилско; Пирдопско; Пещерско; Родопи

Примери

  1. Покрито място за затваряне на малки животни. Смолянско; Вкарва офцете в кòтара. Среднородопско.  Фкарàа уфцèне в кòтарана. Родопи.

4. Малка градина. Са годѝна ф кòтарана рассадѝхме кард’òф рàссат. Родопи.

Произход

Кокошарник. 

 Названието се открива в старобългарски: котьць ‘клетка’. Среща се в повечето славянски езици и е от домашен произход, от праславянския корен кат ‘нещо преплетено’. 

Разпространение

Банат

Произход

1.Свинарник. 

  1. Кокошарник. 

Думата е от домашен произход, от праславянския корен кат ‘нещо преплетено’

Разпространение

Пирдопско; Софийско; Плевенско; Никополско

Примери

Кòчината е оградèно от плет м’àсто за куче или свѝн’а. Смолско, Пирдопско. Пòчистих кòчината. Плевенско; Свѝнета дето живейат кàзваме кòчита, а сегà в ТКЗС – свѝнарник. Плевенско. Во кòчината лежè бѝшките. Костурско; Кòчината е заградена с дървета. Никополско.

Произход

  1. Оградено място за затваряне на на малки домашни животни; кочина. 
  2. Курник, кокошарник.
  3. Оградено място за градинка. 

Думата е от домашен произход, от праславянския корен кат ‘нещо преплетено’.

Разпространение

Родопи; Гюмюрджинско; Странджа; Бродилово; Малкотърновско; Смолянско; Маданско

Примери

  1. Свѝнетъ, дет съ ф кòчурът, мрът глàнни. Съчанли, Гюмюрджинско; Затòрли ги ф адѝн кòчур. Новопазарско; 

 

Произход

  1. Кошара, предназначена за едър добитък – коне, говеда, биволи. 
  2. Заградено място на открито, където нощуват овцете. 
  3. Двор. 

Думата е от стар славянски корен –вор-. От него са още отвор, отворя. Обор означава ‘затворено, оградено място’.

Разпространение

Софийско; Царибродско; Странджа; Панагюрско; Великотърновско; Северозападна България; Кулско

Примери

  1. Кошара, предназначена за едър добитък – коне, говеда, биволи. Дет дръжѝм голèмийа добѝтък му вѝкаме обòр. Етрополско. Воловете ги дърим в сайà, конете в обор. Раданово, Велекотърновско.

Произход

Кошара за дребен добитък. 

Според учените думата поята ‘кошара’ е свързана с палат ‘дворец’. Интересно е, че подобно преплитане на значения на думи, които ние възприемаме като антоними – двореца като нещо луксозно, а кошарата като нещо бедно, се среща и в други славянски езици. Например в български думата сарай означава ‘дворец’, докато в руски и украински означава ‘плевник’.

Разпространение

Царибродско; Брезнишко; Трънско; Софийско; Пернишко

Примери

Мястото, където се затварят овцете и козите, се кàзва пойàта. Северозападна България. Затвòри офцèте у пойàтуту. Царибродско; Он укарà овцете у пойату. Трънско.

Произход

Зимна кошара за дребен добитък. 

Думата е с персийско потекло, влязла е в български през турски.

РазпространениеРодопи; Силистренско; Карловско; Казанлъшко;  Великотърновско; Добруджа; Хасковско

Примери

В миналото във всяка сая или агъл презимувало по едно стадо от 100 до 150 брави. Карловско. Офцете зимата прекарваха в саи. Енина, Казанлъшко. Хергелетата се прибират в саи. Добруджа. Саѝте му са наш дувàр. Хасковско. Воловете ги държим в сайà, конете в обор. Раданово, Велекотърновско.

Произход

Място, където отглеждат добитък торлаците – жителите на планинските села в Северозападна България. Произходът на думата е свързан с названието торлак.

Разпространение

Северозападна България; Софийско; Царибродско

Примери

Иде тръло да гради. Софийско. Тàмо ни бèше трлуту. Царибродско.

Произход

Кошара, предназначена за едър добитък – коне, говеда, биволи. Думата е с турски произход.

Разпространение

Кюстендилско; Белоградчишко; Брезнишко; Софийско; Видинско

Примери

И запраѝл чѝча йаър. Видинско. Вòде кон’ѝ у йаъри. Брезнишко. Улезнà у лàдни йаъре изведè кончè крилàто. Софийско.

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.