Вид влечуго, чието тяло е разположено в роговидна черупка, образно казано, в броня от кост. То се движи много бавно, може да обитава сушата или водата.
Названието костенурка произлиза от външния и най-характерен признак на костенурката – костената коруба (черупка, в някои диалекти корито) или „къщичката“ на животинчето. В основата на названието е думата кост.
Tpъгнaлa e бaбĸa c ĸoĸaлeнa шaпĸa –
ĸpeтa бeз тoяжĸa и c дyшa юнaшĸa
щe ĸaчи бaиpa, бeз дopи дa cпиpa.
Дългo e живялa, пъĸ e cpaмeжливa –
пипнeш ли я, цялa в шaпĸaтa ce cĸpивa.
Уикиизточник: https://bit.ly/3acamLt
Костенурката си е спечелила славата на много бавно животно, откъдето се казва: Пълзиш / вървиш като костенурка със значение ‘ходиш бавно’. Но често се забравя, че тя е един от най-древните символи на земята и присъства в културите на всички народи. Тя е символ на дълголетие, вечност, мъдрост, космически ред. В баснята на Езоп „Костенурка и заек“ бавната костенурка, която вярвала в себе си и нито за минута не се отчаяла, успяла да надбяга заека, който бил самоуверен и я подценил. Костенурката спечелила предизвикателството с постоянство, търпение и смирение.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Всички названия от корена жьл-/ жел– произхождат от старобългарското име на костенурката: жьли, жьльва. То е свързано с жълтия цвят, цвета на слънцето.
жѐлбаба – от корена жел– и думата баба, за да се подчертае, че животинчето върви много бавно като бабите.
жѐлва, жъ̀лва, жѐлка
желю̀рок – вид мъжка костенурка
Разпространение
Девин; Мадан; Смолян; Чепеларе; Пловдивско; Софийско; Банско;
Благоевградско; Гоце Делчев; Пещерско; Крумовградско.
Примери
Ракоите сватба чинят
а желките панагюрват
се посвърши желюрокот
си посвърши кутра желка. (Раците вдигат сватба, а костенурките празнуват…) Народна песен от Югозападна България
У нами желвана и ижуве. (У нас има костенурки и таралежи.) Югоизточните Родопи
Жалви ийма по туканек.(Костенурки има тука.) Югоизточните Родопи
Произход
Названието произхожда от приликата на костенурката с жабата, от която я отличава корубата, или черупката.
Разпространение
с. Русаля, Търновско.
Примери
Приличъ на корубнъ жабъ костенуркъ. Село Русаля, Търновско
Произход
Названията се опират на приликата с жабата и отбелязване на костената черупка.
Разпространение
Ботевградско; Еленско; Тетевен; Казанлък; Северозападна България.
Примери
Костенци е име на село в област Монтана, наречено по названието на костенурката в местния диалект- костеница, защото наблизо имало блато с много костенурки.
Спори му кат на костянуша през угар. Поговорка
Произход
Названието се опира на приликата между жабата и костенурката с двойното именуване.
Разпространение
Страхилово, Свищовско.
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.