крак
категории -> части на тялото -> крак
Съвременно значение
- Всеки един от двата долни крайника у човек.
- Всеки един от крайниците на животно.
Произход на думата
Думата крак е старинна. Разпространена в много славянски езици и се извежда от праславянски *karkъ//*korkъ от корен със значение ‘вися’. В старобългарски е отбелязано производно от нея покрачило ‘стъпка, крачка’.
Съпоставката с други езици ни показва, че наличието на две названия със значение ‘долен крайник’ не е изключение в Европа. Напр. в английски се употребяват думите leg – ‘крак, само стъпалото’ наред с foot, във френски pied, jamb (с производно jambon ‘шунка, свински бут’). Многообразие при названията се открива и в гръцки: το πòδι; ỏ πους ‘крак’; η γάμβα ‘прасец на крака’; το σκέλος ‘всеки един от двата крака’; η κνημη ‘пищял, прасец’.
Примери
Той [Дъбакът] се носеше като вихрушка и правеше неподражаеми движения с краката. Елин Пелин
Той [Калин] се отпуща ту на единия, ту на другия си крак, някак свенливо се усмихва. Й. Йовков
Тя си бе навехнала крака u също не би могла да издържи на тежкия поход. Ем. Манов
Примери от ареала на нога:
крацèте мô бульôт Чепино
Пък йа нъ два крака сме ‘близо сме’. Волак, Драмско
Повлечем крак. Софийско; Оалил те бог у патравите краци. Трънско
Напърчило краци. В географската област Бурел
Су голи краци бàре сèга чỳпите. Костурско
Лèте корши нодзи, зиме кърсти краци; Да нè ти дзеби на краците ‘на бедрата’; И овйе. Краци, бутки и викает. Имат долги краци, ке речи за жена али за некойа цуца, што и висока, ама нè ести убао да и се гледат краците. Дебърско
Знание
В българските представи краката са двигател на човешките движения и затова действията на хората често се осмислят като нещо направено с крака. Това личи във фразеологизмите с нога и крак. Например:
Дръжте ме нозе (ноги). Диал. Употребява се като подкана преди някой да побегне, да хукне; бягай да бягаме.
Държа се на нозете си. Диал. 1. Имам сили, мога да стоя прав, да ходя. 2. Имам сили, здрав съм.
Едва се държа на нозете си. Диал. Съвсем съм отмалял, отпаднал, нямам никакви сили.
На равна нога. Остар. При еднакви условия, с равни права.
На тая лъжа ѝ се скъсиха нозете. Диал. Разкри се истината, разбра се, че нещо е лъжа.
На широка нога. Богато, с много средства.
Не подвивам нозе. Диал. Работя непрекъснато.
Под нечии нозе съм. Диал. Под властта на някого съм, поробен съм от някого.
Турям лице под ноги. Диал. Изгубил съм всякакъв срам, държа се нахално, безсрамно.
Акъла ми е слязъл в краката. Не мога да мисля, постъпвам глупаво.
Всяка коза за свой крак. Употребява се, когато някой иска да изтъкне, че е независим от другите.
Краката ми се клатят. Служебното ми или общественото ми положение е несигурно; всеки момент мога да загубя поста си.
Обули кучето в цървули, то си изяло краката. Диал. За човек, на когото е осигурено нещо хубаво, а той се самозабравя и разваля това, което му е дадено.
Още не седнал на магаре, замахал с крака. Употребява се когато някой, преди да е осъществил нещо, крои планове какво ще прави след това.
Подлагам динена кора под крака на някого. Хитро измамвам, изигравам някого.
В Речника на Н. Геров са отбелязани съществителните крачун ‘ден през пролетта – 8 юни, когато се берат цветя и с тях се украсяват портите, прозорците и момите, за да привличат ергените’ и крачюнец ‘един ден около Коледа, когато съществува обичай да се става рано, за да не боледуват хората и добитъка’. В българския празничен календар действително съществуват два празника: около Еньовден и около Бъдни вечер, които могат да се наричат крачун и крачюнец. Според учените тези названия произлизат от глагола крача ‘движа се с крака’, защото празниците са точно в дни, когато времето се променя, движи се, тоест крачи. На тези дати са лятното и зимното слънцестоене, след което денят намалява или нараства.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
За мн. ч. освен формата крака се среща в диалектите и краци.
Разпространение
В системата на съвременния български език се наблюдава диалектно деление на северно-североизточен дял, в който със значение ‘долен крайник’ се употребява названието крак, и западно-южен дял, в който се употребява название нога. Но много често в ареала на крак се употребява и думата нога или нейни производни.
В ареала на нога също се среща употреба на крак и производни думи – сравни: краце – Разложко; Велинградко; Чепино; Злотоград; Ардинско; Гюмюрджинско; Смолянско; крачка – Драмско и Сярско; крàчол ‘част от дънести гащи’ – Разложко; крачỳн има значение ‘кънка’ – Ксантийско; крàка ‘основи на овчарска движима колиба’ – Елинпелинско; Ботевградско; Самоковско; крàка, крачèта ‘дървета, върху които е подложен стола на шейна’ –Самоковско; глаголът крàчам – Пирот и др.
Произход
Думата е отбелязана в старобългарски: нога. Тя е разпространена в много славянски езици. Извежда се от праслав. *noga. За мн. ч. освен формата нозе в диалектите се среща и ноги.
Разпространение
Югозападна България.
Примери
Аз имам баба. Ние спим в една стая. Тя си счупи ногата и се движи много трудно. Д. Талев
Караваджо изобразил светеца като здрав, набит селянин,.., със силни, мускулести нозе и едри, яки ръце. Хр. Ковачевски
— Добре дошел отче, благослови, отче! — викаха селяните на дядо попа, като му ставаха всички на ноги. М. Георгиев
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.