Домашен бозайник, който лае силно и се използва да пази къщата и стадото на полето или за ловуване.
Думата куче е наследство от езика на прабългарите. Тя може да се срещне в старобългарските текстове в среден или в женски род: коучѧ, коучька.
Джафка, лае, но не хапе – поговорка за човек, който много се сърди, но не е опасен.
Бясно куче и стопано си не познава – поговорка.
На зло куче – зъл прът – поговорка със смисъл, че всеки зъл човек си заслужава съдбата.
В приказката за лакомото куче се казва, че то се полакомило за голям кокал, но останало и без малкия.
Кучето много обича стопанина си, затова се казва, че е най-добрият приятел на човека. Неслучайно има израз верен като куче. За прабългарите кучето е свещено животно. Народът ни вярва, че кучето е пазител на къщата и нейните обитатели, на домашните животни и стоката, че ги предпазва от хищници и лоши хора, защото усеща кой идва в дома с добри намерения и кой иска да напакости. В някои изрази кучето може да е зло или бясно.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Название на ловно куче от глагола гоня, защото най-ценното качество на тази порода е да преследва дивеча.
Разпространение
Плодивско; Великотърновско.
Примери
Тъй ловецът дава ухо, когато гончето му е попаднало на дивеч. Б. Обретенов
Произход
Куче, което диша с изплезен език поради жега или което бяга от жегата.
Разпространение
Врачанско, Орханлия.
Примери
Тва куче е голям жегар. Врачанско
Произход
Думата е с неясен произход – от турски или от прабългарски. Възможно е преносно значение по сходно прилагателно в турски със значение ‘лаком, ненаситен’.
Разпространение
Смолянско, Маданско, Асеновградско.
Разпространение
Из цялата диалектна територия.
Примери
Кучеништата са уфчарцки, думашарцки и афджицки. (Кучетата са овчарски, домашни и ловджийски). Диалектен запис от Леринско и Костурско
Рани куче, да тъ лай. Поговорка
Произход
Това е основната старобългарска дума за куче: пьсь. В съвременния език тя е натоварена с допълнително значение за зло куче, което лае силно и е враждебно настроено. Оттук се пренася и върху зъл, лош човек.
Разпространение
Западна България.
Примери
Уфчарските пци са скупени. Запис от с. Черешница
А пусти псета лоши. Като излеат, като налетат. Ти са фанеш за плета. Златица
Произход
Куче, което лови пилета. Това, както и други названия разкриват качества на кучето, използвани от човека при лов.
Произход
Куче, което лови пилета. Това, както и други названия разкриват качества на кучето, използвани от човека при лов.
Разпространение
Асеновградско; Трънско.
Примери
Господ ви окъпал хубаво, и теб, и твоето черно щене. Ив. Вазов
И от щенето излазя овчарско куче. Поговорка
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.