Смелост
категории -> абстрактни понятия -> смелост
Съвременно значение
Качество на човек, който е готов да действа решително и без страх в опасни ситуации; мъжество, безстрашие, храброст.
Произход на думата
Думата смелост е производна от глагола смея, който е общославянски, с праславянски произход. Среща се още в старобългарски: съмѣт със значение ‘осмелявам се, имам желание и решителност да направя нещо, като преодолявам трудности и опасности’. Следователно смелостта е свързана със способността на човека да действа без колебание в трудни и рисковани ситуации.
Примери
Обзет от тая неочаквана смелост, която тласка хората право срещу опасността, той тръгна към мегдана. Йовков
В боя ми завиждаха за моята смелост. М. Петканова
Знание
Абстрактното съществително смелост има преди всичко книжовна употреба. В народните говори се предпочита домашната лексема юначество, с различни словообразувателни фонетични варианти. На това човешко качество са посветени изцяло юнашките и хайдушките песни. В юнашките песни юначеството върви заедно със силата. В своето детство Крали Малко е бил слабовато и страхливо дете, но една самодива му дава да суче самодивско мляко, от което става силен, смел, дори горделив и дързък. Именно дързостта и надменността карат Крали Марко да пожелае да се пребори със самия Господ и така да загуби силата си:
Да ми слезит Господ от небеси,
и со него на мейдан излегвам.
………………….
Тага` рече оной стари дедо:
– Ой та тебе, Марко Кралевике,
кога с копйе торба подкреваше,
ти изгуби сила половина,
кога с пърстот торба подкреваше,
си изгуби уще половина,
кога с ръце земя подкреваше,
си изгуби и та половина,
кога торба веке я подкрена,
си изгуби съта прежна сила.
И отсега благослов ти давам
пак да бидиш юнак над юнаци,
ама к` имат по юнак от тебе,
не ке можиш само со юнашство
да надбиваш незнайни делии,
а повеке ни ми ке надбиваш
со хитрини и со измамванье!…
Както в психологията разграничават смелост от дързост, така и в народните говори за куража и юначеството се говори с уважение, докато кърназлъкът и бабаитлъкът се оценяват често отрицателно. Те се отнасят повече към дързостта.
В художествената литература героите, които притежават качеството смелост, са едни от най-обаятелните. Това са героите на Вазов – Бойчо Огнянов, Иван Боримечката, Левски, опълченците на Шипка, Раковски и т.н. За разлика от героите в народното творчество, където юначеството задължително се съчетава с физическа сила, в художествената литература не е така. Лазар и Борис Глаушеви от романите на Д. Талев са слаби и болнави, но са смели и живеят с риск да бъдат заловени от турците и убити.
В българската традиционна култура съществуват много обредни практики за надмогване на изконния човешки страх и за придобиване на кураж. Една от най-разпространените е леенето на куршум. Хората вярват, че ако разтопеното олово добие формата на животното или човека, който е предизвикал страха, лекуваният ще се освободи от своя страх и ще стане смел.
Освен леенето на куршум съществуват още различни молитви и заклинания.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е турска заемка и означава ‘проява на едър, силен мъж, който умее да се бори; мъжество, юначество’.
Разпространение
Родопи; Царибродско.
Примери
Оно не е само до бабитлък. Царибродско
Произход
Думата е френска по произход, но е заемка от турски или румънски. Заета е още в сръбски, хърватски, гръцки и албански, тоест всички балкански народи наричат смелостта по един и същи начин – кураж.
Разпространение
Общобългарско название.
Примери
Курàш му дàвам да учи. Костурско
Адàш, имаш ли кураш. Патреш, Троянско
Нèма курàш да дòйди. Банат
Пòвичи курàш и ши му видиш крàя. Врабево, Ловешко
Дàй му курàш. Тихомирово, Старазагорско
Произход
Думата е турска заемка от kurnazlik ‘хитрост, лукавство’, но е персийска по произход. В народните говори присъства повече със значение ‘гордост’ и се свързва по-скоро с проява на дързост, отколкото на смелост и мъжество.
Разпространение
Плевенско; Котелско; Софийско; Годечко; Благоевградско; Петричко.
Примери
Подрѝпуе на буй, курназлък вади. Годечко
Разпространение
Еленско; Софийско; Врачанско; Ихтиманско; Самоковско; Пернишко;
Троянско; Хасковско; Гюмюрджинско; Плевенско; Кюстендилско; Дупнишко; Разложко; Прилепско; Бургаско.
Примери
А се смеем на свое юнакство. Ихтиманско; У пиянство юнакство не става. Маслово, Софийско
Секи себе си с юнакство се фали. Самоковско
Него нема с юнакство да победиш. Драгалевци, Софийско
Огнянчо юнакство показа. Ярджиловци, Пернишко
Ел се сърдиш мене на юнаство. Самоковско
Дал говориш мене за юнаство. Радомирско
Честит Марко със свое юнаство. Софийско
Ала носи бащино юнаство. Кюстендилско
На огин и вода юнаство не бѝва. Бобошево, Дупнишко
Да те видѝм що юнаство. Радомирско; А на мèна тава ут юнаству. Разложко
Еве, сèга с юнаство. Прилепско; Кума Лиса виде, че не може да го фати с юнаство или ѝтрост. Прилепско
Че тува не е със юнацтву, ъми е със гявулцтво. Бургаско
Разпространение
Софийско; Костурско; Странджа; Царибродско; Пирдопско.
Примери
Та продума дума неразумна, та ѝзгуби своя юнакщина. Софийско
Юнащина да покажит. Костурско
Произход
Думата, заедно с останалите словообразувателни варианти, е производна от юнак ‘лице, което се отличава с изключителна смелост, доблест и сила; герой, храбрец’. В старобългарски и в другите славянски езици юнъ означава ‘млад’, от този корен днес е запазено съществителното юноша ‘млад човек’. Постепенно в историята на езика ни думите с корен юн– започват да се отнасят предимно за смели хора, които са готови на решителни дела, а за изразяване на значението ‘който е в разцвета на жизнените си сили преди зрялата възраст’ се утвърждават думата млад. Ясно е, че за българите младостта се свързва с храброст.
Разпространение
Общобългарско название.
Примери
Я съм дошъл да си премèриме юначеството. Благоевградско
Не се фали братко със юнашство. Пернишко
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.