Курбанът е старинен народен празник, по същество представлява жертвоприношение в чест на един от християнските светци, считан за покровител на дадена местност или род. Характерни за Северозападна България са двата старинни празника „светец“ и „оброк“, които по форма представляват ярка проява на старото родово единство. В основата и на двата празника лежи култът към светеца – покровител на рода и неговото имущество. Някога жертвоприношението се извършвало под големи дървета, обикновено дъбове, които са били считани за свещени. След приемането на християнството постепенно обредните дървета са били заменени с кръст. Правенето на жертвоприношение се нарича още „ловене на оброк“.

Когато едно дете боледува и не му минава от баения или лекарства, бабичките предлагат да стане „обричането“ – да му хванат „оброк“. Избира се един светец и в деня на този светец родителите на детето правят празненство.

Примери

Некога тоа оброк са го обрекле старите ора. Рибарица, Етрополско

Кога обрекат оброк – ше колат йагне. Рибарица

Дадох оброк да водим децата на манастир, ако оздравее макя им, та за Богородица ке направим това. Самоковско

В българския език съществуват две домашни названия за обредното ястие на определен празник – оброк и служба, в които личи осмислянето на жертвоприношението като обещание пред Бога за добри дела и като част от служенето на Бога. Тоест и в двете названия ясно личи християнизирането на обреда, който преди векове е бил езически и е целял с жертва да умилостиви божествата, от които зависи оцеляването на рода. Заетото турско-арабско название курбан се утвърждава поради общността на обредите с жертвоприношение в християнството и мюсюлманството.