Въпросът за късмета е един от онези, на които няма еднозначен отговор – предначертан ли е човешкият живот.

Както древните гърци са вярвали в мойрите, така и в българската митология съществува вярването, че късметът на човека се определя от по-висши същества. Такива са орисниците, които влизат при новороденото и предначертават неговия живот: 

Търговецът се разбудил и като видял орисниците, си рекъл:
– Сега ще чуя какво ще наречат на детето. 
Първата казала:
– Хайде да го орисаме утре да умре!
 Втората рекла:
– Не, да живее седем години, че тогава! 
Третата обаче казала:
– Това сиромашко дете да порасте, да стане добра мома и да се ожени за сина на този търговец, който е дошел тук да преспи! 

Друг път орисник е самият Господ. Нека си припомним приказката, когато един човек, претърпял хиляди беди, решава да търси причина за това. След много скитане вижда един старец, който работи на нивата, яде хляб и сол, а вечерта ляга в корава постилка. Преди да си легне, задава въпроса: Колко души се родиха днес? Един глас му съобщава някакво число. Тогава старецът отсича: Както съм аз сега, и те така да са. Но като дошла неделята, старецът не работил, хапвал отбрани ястия и спал на меко. Не е трудно да се сетим, кой е този старец.

В българското народно творчество орисията и съдбата се сбъдват точно. Героят от първата приказка не харесва отреденото от орисниците, но колкото повече се опитва, толкова повече се доближава до отреденото. И все пак съществуват способи да се измами съдбата. Във втората приказка старецът казва на човека, че няма какво да се направи, защото се е родил в понеделник, когато Господ  работи и се храни зле. Но затова го подучил да се ожени за жена, родена в неделя, когато Господ почива и се радва на блага. Но всичко, което притежава, трябва да е на жената. Веднъж мъжът, без да иска казал, че една от нивите е негова, и тя мигом пламнала. 

Пословиците също така отразяват двоякото схващане за късмета, щастието и съдбата. Едни от тях ни учат, че човешкият живот е предначертан:

На челяка на скутът сядаш, на късметят му не можеш. 

Роди ма, мамо, с късмет, че ма фърли на смет.

Секи са е с късметя си родил.

Господ няма що да прави, а късмет с късмет събира.

Майка черки късмет не избира. 

Други обаче отразяват и ролята на свободната човешка воля, с която Господ е надарил човека. Наистина изглежда, че много изпитания сякаш са предопределени, но човек има възможността да избира как да мине през тях. Поговорките, тъй като имат основно задача да поучават, изтъкват факта, че човек не оценява това, което има, а търси друго: 

Който яде много, изяда си късметя.

Не си ритай късметя. Отритнал късмето си.

Нещо като народен вариант на притчата за длъжниците. 

Съществуват и пословици, които казват, че щастието, късметът трябва да се търсят:Ти челяк няма да станеш, търси си късметя. 

В традиционната култура късметът е онова нещо, което човек търси с всички сили. В търсенето на щастие по интересен начин се преплитат езичество и християнство. Например вярва се, че ако не ти върви, трябва да отключиш късмета си, като отвориш църквата в селото. 

С цел да се запази късметът, съществуват забрани да не се почва нова работа на определени дни и дати. 

Вярва се също, че съществуват хора, които носят лош късмет. Най-често за такива се смятат тези, които като деца са отбити и отново закърмени. 

Вярванията за лош и добър късмет засягат и животните. Лястовица, летящ щъркел лисица, вълк на сън се смятат за добро предзнаменование. Кокошка, виещо куче и кукумявка се смятат за зла поличба.

В художествената литература представите за щастието се изменят, както се изменят обществените нагласи, идеалите и т.н. Разказите Що е щастие на Елин Пелин, в който трите овчарчета правят кладенец за цялото село, и За да имаш приятели на Й. Радичков, в който дървото се чувства щастливо, когато помага със своята сянка, утвърждават тезата, че щастието е постижимо, когато направим нещо добро за другите. Според големия съвременен философ Ерих Фром щастието е обратното на самотата, то идва от умението да обичаш и да си обичан, като запазиш своята свобода.

Един разказ отразява много точно драмата на човека – дали да реши да бъде щастлив, или да направи това, което очаква от него родът, семейството, селото. Разказът е Дервишово семе на Н. Хайтов: На това кръстопътче тъпча и не виждам накъде да хвана. Ако ти можеш да ми кажеш — кажи, ако ли не — помагай да качим дървата на магарето и да вървя, че оня кърджалия е затракал вече зъбите и чака.