Лъжица
Съвременно значение
Прибор за хранене или готвене, с който се загребва течна или полутечна храна.
Произход на думата
Думата е праславянска.В диалектите има много варианти на лъжица, тъй като старобългарската гласна Ъ в различни говори може да стане Ъ, А, О, а съгласната Ж може да се промени в ДЖ или да не се произнася.
Примери
Чорбата ядеха с лъжици, другите ястия топеха с пръсти, а пък печеното ядеха с ръце. Ц. Гинчев
Петровица му носеше ядене, но той не можеше да се храни и разсипваше лъжицата. Елин Пелин
Знание
В българската култура лъжицата се осмисля като много важен елемент от жизнено необходимите вещи за човека, затова действията с нея имат символичен смисъл. Това личи във фразеологизмите
В една лъжица вода ще удавя някого. С всички средства ще напакостя на някого.
В морето с лъжица вода притурям. Беден съм, а помагам на богат.
Не е лъжица за моята уста. Не е нещо, което мога да свърша.
Черпя морето с лъжица. Върша безполезна работа.
Станал селска бъркалка. Използват го за всякакви услуги.
В българския език се употребяват няколко названия за лъжица. Шест са домашни – лъжица, кусалка, попка, бъркалка, поварейка, пържалка, а само едно е заемка от румънски – лингура. Това доказва колко добре са съхранени думите за лъжица в българския език.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Разпространение
Ботевградско; Дупнишко; Софийско; Елинпелинско; Етрополско; Ихтиманско; Пернишко; Благоевградско; Петричко; Разложко; Самоковско.
Примери
Имаме малки дръвени лажици. с. Рибарица, Ловешко
Разпространение
Видинско; Силистренско; Ломско; Монтанско; Софийско; Трънско; Брезнишко; Годечко; Гоцеделчевско.
Примери
По–рано едъшъмо (ядяхме) само с дървенъ ложицъ. с. Ново село
Ами косуем (ядем) с голему ложицу. Брезнишко
Разпространение
Пловдивско; Харманлийско; Хасковско; Свиленградско.
Примери
Една лъджичка шъкер (захар) щъ сипем. Златоград
Разпространение
Асеновградско; Ардинско; Варненско; Великотърновско;
Габровско; Гоцеделчевско; Горнооряховско;
Добричко; Казанлъшко; Кърджалийско;
Ловешко; Монтанско; Малкотърновско; Пловдивско; Разградско; Русенско; Силистренско; Свищовско; Смолянско.
Примери
Имаме лъици. Преславско
Имаме и мънинки лъички за едене. Севлиевско
Произход
Думата е образувана от корен, който се открива още в старобългарски глагол със значение ‘хапвам, опитвам’ и наставки –ка, -ло и назовава долната част на лъжицата, с която се загребва храната. Коренът –кус– се среща във всички славянски езици и е праславянски по произход.
Разпространение
Видинско; Сливенско; Софийско; Кюстендилско.
Примери
На огнището поставяме празна паница, а в нея три лъжици с кусалото към паницата. Кюстендилско
Произход
Думата е заета от румънски.
Разпространение
Видинско; Плевенско; Троянско.
Примери
Това е дървена лъжица – лингура. Лясковец
Произход
Думата е вариант на пъпка, от старобългарския корен – пѫп, което в различни диалекти може да стане поп-, пап-, пъп-. Значението на пъпка е ‘малко връхче на растение’, ‘топче’, ‘копче’. Вероятно кръглата форма на тези предмети напомня на лъжичка и поради тази прилика възниква названието попка за лъжица.
Разпространение
Новозагорско; Старозагорско; Пловдивско; Хасковско; Харманлийско; Смолянско.
Примери
Ядем с дървени попки. Пловдивско
Произход
Думата е образувана от корена в глагола бъркам ‘размесвам някаква течност’ и наставките –ло и –ка. Коренът –бърк– се среща във всички славянски езици и е праславянски по произход.
Разпространение
Благоевградско; Гоцеделчевско; Карловско; Пазарджишко; Панагюрско; Пловдивско; Софийско; Смолянско; Търговищко.
Примери
Дай бъркалката, че манджата загоря. Карловско
Произход
Думата назовава лъжица, с която се бърка ядене при варене. Тя е образувана от корена в глагола варя, който се открива и в старобългарски, с представка –по и наставка –ейка. Коренът –вар– се среща във всички славянски езици и е праславянски по произход.
Разпространение
Варненско; Великотърновско; Горнооряховско; Новозагорско; Карловско; Плевенско; Русенско; Силистренско; Сливенско.
Примери
Услужи ми с поварейката си за малко. Сливенско
Произход
Думата назовава лъжица, с която се бърка ядене при пържене. Тя е образувана от корена в глагола пържа (в сръбски и руски преписи на старобългарски съчинения) с наставки –ло и –ка. Коренът –пърж- / -парж– се среща във всички славянски езици и е праславянски по произход.
Интересно е да знаем, че името на чешката столица Прага е от същия корен и означава ‘опожарено място’.
Разпространение
Видинско; Ботевградско; Годечко; Първомайско; Свогенско; Трънско.
Примери
Пържалка – туй е дървена лъжица, с която разбъркваме при пържене. с. Врабча, Трънско
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.