Леглото в българската култура е свързано не само със сън и почивка, но и с принудително лежане при болест. Затова съществуват много изрази със значение ‘разболявам се’ – лягам на легло, бях на легло, залежавам се на легло, както и със значение ‘оздравявам’ – вдигам се от легло, лечението ме вдигна от легло. Извършват се и различни обреди за помагане при болест – леглото се мести, леглото се полива със светена вода, на леглото се слагат различни билки и предмети, които могат да прогонят болестта.

Леглото според представите на българите е символ на съпружеските отношения – там спят младоженците, там се зачеват и раждат децата. Изразът брачно ложе означава ‘легло на съпрузи’, а осквернявам брачното ложе – ‘изневерявам на съпруга или съпругата си’.

В леглото започва, но и свършва човешкият живот. Обикновено в него преминават последните дни на човека. Затова в българския език има израз смъртен одър – ‘легло на тежко болен, който скоро ще умре’. Изреченото на смъртния одър от умиращия се възприема като последно негово желание и завет към близките му и затова задължително се изпълнява. Върху леглото на починалия също се извършват редица ритуали за очистване.