Лице
категории -> части на тялото -> лице
Съвременно значение
Предна част от главата човек, на която се намират челото, веждите, очите, носът, устата, бузите и брадата.
Характерно е, че поради неразривната връзка между лицето и неговите основни части – устни (устна) и бузи (буза), които са еднотипни по структура (представляват месести образувания), често едни и същи думи в различните диалекти се срещат с различни значения, отнасящи се до някоя от тях.
Произход на думата
Названието произлиза от старобългарското лице. То на свой ред е умалително от ликъ и от праславянското *likъ.
Примери
Детето млогу си измърляло лицето. Сливнишко
Имъ бялу лици и русъ косъ. Солунско
Вала тебе, Росандо девойкьо, / я излезни лице да ти видим, / че ме пита моя мила сестра, / каква беше Росанда девойкя. Народна песен
Стайка милостиво гледаше Радиното лице. Ив. Вазов
Лицата си оставаха все тъй загорели от слънцето. Й. Йовков
Знание
В българските представи лицето е най-важната част от човешкото тяло. То се отъждествява с човека, с неговия характер и постъпки. Затова в българския език има изключително много изрази, в които думата лице се свързва с поведението на човек. Например:
Отвръщам лице от някого или от нещо. Изоставям някого или нещо, преставам да се грижа, да се интересувам.
Плюя си върху лицето. Постъпвам изключително лошо. С открито лице. С чиста, неопетнена съвест; открито, честно.
Турям лице под ноги. Диал. Изгубил съм всякакъв срам, държа се нахално, безсрамно.
Хвърлям кал върху лицето на някого. Злепоставям някого, опозорявам.
Умивам лицето си. С делата си се спасявам от срам от предишни лоши постъпки.
Почерням лицето на някого. Държа се неприлично, нечестно, недостойно.
В българската традиционна култура също лицето се възприема като знак за човешката същност. Затова в ритуалите трябва да участват хора с чисто лице, тоест такива, които не извършват грехове, не лъжат, не крадат и т.н. А изискването булката да е девствена се нарича момино лице или невестино лице. В миналото това изискване е било в основата на много сватбени обреди.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е с праславянски произход.
Разпространение
Цяла България.
Примери
Девойката наведе глава. Синя сянка, като дълбока тъга, покри нейния лик. А. Каралийчев
Произход
Думата произхожда от старобългарското образъ ‘външен вид, лице, форма, облик’.
Разпространение
Никополско; Плевенско; Нишко; Царибродско; Босилеградско; Софийско; Дупнишко; Скопско; Велеско; Прилепско; Петричко; Охридско; Солунско.
Примери
Зъ̀рна ми излегое на образо. Костурско
Оти ти е такъф червен образа. Врачанско
Недялка слушаше брата си и мъжа си с опулени очи и весел образ. Л. Каравелов
Произход
Старобългарските думи са със значение: ‘външен вид, изражение (на лицето)’. Те произхождат от корена в глагола зьрѣти ‘зра, виждам, зървам’.
Примери
Тогда црю озрьчь измѣни сѧ Стар завет (Дан 5:6)
озрьчию же благъ Мъчение на Мамант
Произход
Сродно с глагола мязам, който е заемка от новогръцкото μοιάζω ‘приличам’.
Разпространение
Тиквешко; Благоевградско; Щипско; Леринско; Самоковско; Бобошевско; Дупнишко; Банско; Смолянско; Асеновградско; Крумовградско; Гоцеделчевско; Странджа; Брезнишко; Пернишко; Самоковско; Софийско.
Примери
Имаше и омес змейовити. Нар. песен
И фсички ште си земат първиа вид и първиа хми омес. Гоцеделчевско
Кой плува спроти ветеро, плува на омязо си. Благоевград
Произход
Думата е заета от турското sīmā ‘лице, вид, облик; личност’, но идва от персийски, а там от гръцки.
Разпространение
Бургаско; Шуменско; Северна Добруджа.
Примери
Симатъ й мязъ на тебьъ. Северна Добруджа
За нас
Бързи връзки
Контакти
©2021 | Всички права запазени.