категории -> абстрактни понятия -> лошотия
Думата не се открива в старобългарски. Появява се в по-късни ръкописи. Тя е праславянска по произход и се среща и в други славянски езици. От същия корен са и прилагателното лош, и наречието лошо.
Сине, сине, виках, дано син посинееш, .. Бива ли толкоз лошотия бре, бива ли толкоз урсузлук. Г. Караславов
А пустата сиромашия какви лошотии не докарва! Живеят така от ден на ден .. и сѐ по̀ на зле отиват, нямат оправия, па и не знаят как да се оправят… Хр. Максимов
Марин е нящо лош, нящо му е зле станало, .. — Ти виж, ти виж! Отде да се земе, та сега да го намери такъва лошотия. Т. Влайков
В българските представи лошотията, лошото и злото са част от основополагащите опозиции добро – зло, здраве – болест, добруване – нещастие. В българския език съществуват много словосъчетания като зло / лошо време, лоши / зли очи, лоши / зли хора, противопоставящи се на доброто време, добрите очи и добрите хора. Злите очи според народната вяра са притежание на ония хора, които като бебета са отбити и повторно закърмени. Хора с такива очи урочасват и причиняват болести. Срещата с тях се нарича лоша среща. Според изискванията на традиционната култура те не трябва да участват в обредната ритуалност.
Лошата, злата е название на различни болести. Като лошотия могат да се окачествят хора и техните постъпки; природни и социални злини; свръхестествени явления, осмислени като дело на нечисти сили, дяволи и бесове. Следователно лошотията се реализира в целия материален свят – природен и обществен, личен и колективен, а също и в нереалния свят на божествата и демоните, в които вярват някои хора.
В българския език има много названия на лошотията, които са домашни и показват, че лошите неща се свързват с огън, изгаряне, унищожаване. Съществуват също и заети думи – от турски и гръцки, поради тесните връзки между българския и тези съседни народи.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Диалектен вариант на лошотия с промяна на гласната И в Е.
Разпространение
Благоевградско.
Произход
Диалектен вариант на лошотия с промяна на гласната И в Ы.
Разпространение
Пловдивско.
Произход
Думата е образувана от диалектното прилагателно лошав със значение ‘лош’ и наставката –ина.
Разпространение
Благоевградско.
Примери
Днес сърцето ти е лошо. От тоя хубав ден ти направи черен ден. Отде се взе тая лошавина у тебе? К. Петканов
Кучетата значат душмани. А щом на мен налетяха, значи в нашия дом ще се случи лошавина. Страх ме е, Диме… Г. Манов
Произход
Думата е прилагателно от среден род, което се употребява като съществително.
Разпространение
Пазарджишко.
Примери
Не вярвай, сине!.. „Всеки, който е роден от жена, носи от лошото в себе си!…“ Ст. Дичев
По колко пъти на денонощие сърцето ми се е свивало в очакване на най-лошото. А. Гуляшки
Произход
Думата е образувана от лошотия с наставка –лък.
Разпространение
Солунско.
Произход
Думата е образувана от глагола опаля и наставка –етина. Глаголът се открива още в старобългарски: опалити със значение ‘обгоря, изгоря’. Той е от праславянски произход и се среща и в други славянски езици. В това название на лошотията се вижда представата, че злините и нещастията сякаш изгарят, опалват човека.
Разпространение
Годечко; Ямболско.
Примери
Тая опалетина ни сполетя. Ямболско
Произход
Думата е образувана от глагола поразя ‘унищожа, разруша’ и наставката –ия. Глаголът поразити се открива в старобългарски, той е от праславянски произход и се среща и в други славянски езици. В думата поразия се вижда връзката между нещастията, злините и способността им да разрушават живота на хората.
Разпространение
Великотърновско; Софийско.
Примери
Лошото на бащата е поразия за децата. Той — взел-дал. А те? Ст. Чилингиров
Старата Лоевица .. се интересуваше за държавите, които се биеха, .. и .. подпитваше дали няма да се сключи мир. — Няма ли да има край тази поразия? — подкачаше тя мъжа си. Г. Караславов
Та инфлуенци минаваха, та разни други поразии върлуваха — само тя не лягаше, само тя не се лекуваше. Г. Караславов
Една данга, една невярна болест налетя по дечурлигата, замряха като мухи, .. Месец, месец и нещо трая поразията. Чудомир
Произход
Думата е заемка от гръцки. Коренът е със значение ‘пакост, проклетия’, като към него е добавена наставката –лук.
Разпространение
Първомайско; Дебърско.
Примери
Туй е пурдутлук голем. Дебърско
Произход
Думата е заета в български, сръбски, хърватски и албански от турски. По произход е персийска.
Разпространение
Севлиевско; Смолянско.
Примери
Сертлик – ядовитост, крутост. Н. Геров
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.