Лоза

                    категории -> растения-> лоза

Съвременно значение

Многогодишно растение, което ражда грозде.

Произход на думата

Думата е  общославянска, открива се в старобългарски: лоза със същото значение. Среща се още и като лозà (лозè, лозùнка, лозùнкя, лозùца, лознùца, лòзля).

Примери

Ленко се прилепи до дебелото, усукано стебло на лозата и уж съвсем случайно се загледа към кошерите. Г. Караславов

Слънцето грееше меко, листята на черниците, … капеха при всяко полъхване на вятъра, а жълтите пръчки на лозите, привързани с лико, висяха огънати безпомощно под тежината на изобилния плод. Д. Димов

 Едно момче седеше на сянка под черешата и гледаше как селянките привързват ластарите на лозите. Й. Радичков

Знание

Лозата е широко разпространено растение в България. Тя се отглежда в дома на българина или на специално отделени за целта места – лозя, за плод, от който се произвеждат вина, ракии, сладка и др.

Думата се среща и в словосъчетания като дива лоза

Прозорците на вилата, засенчени с японски рози, дива лоза и бръшлян, угасваха един след друг. Д. Димов

 Църковният двор глъхне в цветя, чимшири, дафинови дръвчета, бръшнок, диви лози. А. Каралийчев

ales-maze-z0bACVUDTJM-unsplash

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Думата е заета от турската asma.

Разпространение

Асеновградско, Балчишко, Белоградчишко, Берковско, Благоевградско, Ботевградско, Белослатинско, Варненско, Великотърновско, Видинско, Врачанско, Габровско, Гоцеделчевско, Гюмюрджинско, Дряновско, ивайловградско, Ихтиманско, Казанлъшко, Карловско, Ловешко, Ломско, Монтанско, Малкотърновско, Новозагорско, Новопазарско, Оряховско, Павликенско, Пирдопско, Плевенско, Пловдивско, Поповско, Преславско, Първомайско, Разложко, Свиленградско, Силистренско, Сливенско, Софийско, Старозагорско, Узункюприйско, Хасковско, Чирпанско, Шуменско, Ямболско.

Примери 

На двора под асмата, под черните гроздове, играеше голямо хоро. Й. Йовков. 

В дворчето на тая къща има .. красива асма от пътните врата чак до стълбите. Д. Немиров. 

По чардаците кротко се вият асми. Н. Тихолов.

Език и култура

В българската традиционна култура и в християнството лозата се възприема като свещено растение. Тя е символ на чистота, плодовитост и щедрост. В старобългарските произведения с лоза се сравнява света Богородица.

В българския език са запазени пет домашни названия за лоза и само едно заето от турски – асма, което показва колко важна за българите е лозата.

Произход

Думата е образувана от старобългарското съществително вино с наставка и означава ‘винена лоза’.

Разпространение

Пиротско; Рабиша, Белоградчишко; Чупрене, Видинско; Монтанско; Калотина, Софийско.

Примери 

Не смеем, байо, да пеем./ Близо е нива до гора./ У гора има виняга. Народна песен

Със столове по долове,/ съз върлини по падини,/ със криваци по сокаци,/ със тояги по виняги. Народна песен

Произход

Думата е със значение ‘новопосадена лозова пръчка с няколко клонки’ и произлиза от старобългарската гыжа, която използва Йоан Екзарх още в края на 9. в.  

Разпространение

Белоградчишко, Видинско, Врачанско, Кулско, Кюстендилско, Ломско, Мелнишко, Монтанско, Пирдопско, Пиротско, Пловдивско, Санданско; Калотина, Софийско; Царев брод, Шуменско.

Примери 

Прекопва гижите у лозето. Диалектен архив

Ако някоя гижа в лозето изсъхне или прътът ѝ е лош, изкопават я и на нейно място насаждат нова гижа. Диалектен архив

Произход

Думата е образувана от старобългарската гроздъ ‘грозд’ с помощта на наставкаица.

Разпространение

Велешко.

Примери 

Седнала йе Яна,/ Леле под бела лозница,/ Яна ле, под бела грозница,/ Айде ле, под сенка сеница! Народна песен

Произход

Думата е домашна, произхожда от одър, в старобългарски одръ, със значение ‘легло, място за спане’. Назоваването вероятно се опира на факта, че често под лозницата има одър, място за почивка и сядане.

Разпространение

Тиквешко; Воденско; Петричко; Белоградчишко; Гевгелийско.

Примери 

Да си падна в Стоянови равни двори/ край тая мала градина/ край тая лоза одрина! Народна песен

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.