Магаре
Съвременно значение
Домашно животно от семейство коне, което се използва за пренасяне на товар и като впрегатно добиче за селскостопанска работа.
Произход на думата
Думата магаре е заета от гръцки и произхожда от старо название за товар, тъй като животното се товари, натоварва да пренася вещи и стоки. Затова магарето обикновено има сама̀р ‘приспособление за носене на товар‘.
Примери
Пословици и изрази: Магарето си е всякога магаре; Магаре и старо да е, си е все магаре; Магарешка работа – израз на недоволство, когато работата не е свършена добре.
Магаре без самар – нещо, което не достига, нещо неуместно, недостатъчно.
Бия самара, да се сеща магарето – намеквам за нещо, но не го казвам директно.
Гатанка: Бавно слиза от баира
Сред площада важно спира –
дългоух хубавец
виден оперен певец. Що е то?
Магарето – заради дългите уши и разпознаваемия звук, който издава.
Знание
В българската народна традиция магарето е работливо и покорно, но и известно със своя необикновен инат и упорство. Няма друго животно, което да се смята за толкова инатливо, може би защото при прекарването на товара то често е проявявало своеволие и е затруднявало своите стопани. Затова се казва – запънал се като магаре на мост, инатлив като магаре, т.е. твърдоглав, настояващ на своето, който прави напук. Положителните качества на магарето в разказите, басните, народните легенди са скромност, хитрост, пресметливост, а сред отрицателните е основно глупостта. Много често обръщението магаре към човек изразява отрицателно отношение и може да означава, че човекът е прост, недодялан, грубоват или пък че е своенравен и инат.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Диво магаре, думата е заета от турски, където означава ‘див, неопитомен, буен’.
Разпространение
Етрополско
Произход
Домашно животно, родено от магарица и жребец. Думата е заета от турски, където означава ‘керван от животни’.
Разпространение
Из цялата диалектна територия.
Примери
Попът търси катъра, а катърът в яхъра. Поговорка
Улезна Дона в яхъри, изведе девет катъре и до три добри коневе. Народна песен
От катър ритане, от магаре падане. Поговорка
Произход
Название на магаре или млад, още необязден кон, както и дребен товарен кон. Произхожда от старобългарската дума клюс – ‘магаренце, муле, катър, общо название за впрегаемо товарно животно’.
Разпространение
Белоградчишко; Димитровградско (Царибродско); Кюстендилско; Разложко.
Примери
И я хочем, и клюся хоче, ноло када Бог нече (И аз искам, и магарето иска, само дето Бог не ще). Поговорка
Произход
Домашно животно, кръстоска от кобила и магаре; му̀ленце – умалително за малко, още неоседлано муле. В някои говори муле-муле е възглас за привикване на магарето (Кичево). Думата е с общ произход в езиците и културите на народите от Средиземноморието. Тя е сродна с подобни думи в гръцки, латински и другите балкански езици.
Разпространение
Пирдопско, Ихтиманско, Плевенско, Перущица, Пловдивско, Сливенско.
Примери
Кобилта родва пу гулеми и пу силни муленишча.
Жницко муленце му роди магарката на Гиро.
Диалектен запис от Леринско и Костурско.
Произход
Муле, кръстоска на магаре и кобила. Мъскъ се среща още в старобългарски в същото значение и е много старинна дума, от корена на която има сродни думи в много европейски езици.
Разпространение
Софийско, Самоковско, Кюстендилско, Родопите.
Примери
Мъска, што не рагя магаре. (Мъската, която не ражда магарета.)
Диалектен запис от българските говори в Албания, Корчанско.
Произход
Малко магаренце, названието произхожда от латинска дума за ‘малък, дребен’. Оттук с възгласа пу̀ле-пу̀ле се вика магаренцето.
пъ̀рле – младо магаренце на възраст до една година.
Разпространение
Казанлък; Севлиево; Банат.
Примери
Превара се като пуле пред макя си. Пословица
Съдържа насмешка, че някой е нетърпелив, бърза да направи или каже нещо, без да го е обмислил. В съвременния език се казва бързам (тичам) като пуле пред майка си.
Произход
Думите са наследници на най-разпространените старобългарски думи за този клас животни: осьлъ – ‘магаре’, ослица – ‘магарица’; осьлѧ – ‘малкото на магарето’.
Разпространение
Врачанско, Софийско, Тетовско.
Примери
Пасло стадо мълчаливо, строго, четириного: осли, осленца и ослици. Д. Подвързачов
На яслите, пълни със сено, бяха вързани ослица и три дребни магаренца. Ст. Загорчинов
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.