Магданоз
Съвременно значение
Двугодишно диво или градинско тревисто растение от семейство сенникоцветни, отглеждано като зеленчукова култура, чиито листа и корени се употребяват като подправка на ястия или в народната медицина като лечебно средство.
Произход на думата
Думата по произход е латинска, през старогръцки и новогръцки тя минава в турски: magdanos, а оттам и в български. Среща се още и като мъгдънòс, майданòз, мънданòз, маданòз.
Примери
Витамин С се намира в много храни. В най-големи количества се наблюдава в сока от лимони и портокали, в различни зеленчуци, като червени пиперки, магданоз, спанак, домати, зеле и др. Анатомия, VIII клас
Един гивеч изпечен с алени патладжани, миризлив магданоз и люти пиперки и изеден на тревата под надвисналите клоне, е едно царство. Ив. Вазов
В българската национална кухня широко се употребяват магданоз и джоджен. Речник на българския език
Майданòс и копър се слагъ на рибъ. Диалектен архив
Кът натургаш’ к’ирвѝс, миризмѝ, майдануòс, ч’убрика. Диалектен архив
Мъгдънòзу пò н’и гу удубр’àвъм ут г’òзиму. Диалектен архив
Кòреннътъ мирудѝйъ е мъгдънòс със прàвилни кòрени, зърѝвъ съ есентъ, зъ през зѝмътъ кòренити съ слàгът ф супъ. Диалектен архив
Знание
Магданозът е подправка, широко разпространена в кухните на Близкия изток, Европа и Америка. Той е една от най-използваните подправки и в българската кухня. Названието се открива и във фразеологизми:
Отбира ли магаре от магданоз. Диал. Пренебр. За прост, ограничен човек, който не може да разбере нещо по-хубаво, по-добро.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата произхожда от старогръцкото μυρωδία със значение ‘миризма, аромат’.
Разпространение
Среща се в голяма част от българската езикова територия: Софийско, Етрополско, Дупнишко, Разложко, Пазарджишко, Самоковско, Врачанско, Гоцеделчевско, Пещерско, Ботевградско, Врачанско, Ломско, Банат, Великотърновско, Силистренско и др.
Примери
Бабурчèто без мерудѝйа не става. Диалектен архив
Мирудѝйа кàзвъми нъ мъгданòсъ. Диалектен архив
Тури м’урдѝйа на фасул’а! Диалектен архив
Меродията е важен елемент от българския бит. Това личи от многобройните съчетания, които образува думата меродия:
Език и култура
дѝва меродѝйа – вид мента. Сатовча, Гоцеделчевско.
кокòша мирудѝйа – чубрица. Сливенско; Сливнишко.
кòреннъ мирудѝйъ – вид магданоз. Кòреннътъ мирудѝйъ е мъгдънòс със прàвилни кòрени. Слатина, Ловешко.
мàзна мерудѝйа – магданоз. Говедарци, Самоковско.
офчàрска мерудѝйа – мащерка. Костенец, Ихтиманско; Габровица, Пазарджишко.
риба миродийа – вид магданоз. Катунец, Ловешко.
рѝбска мерудѝйа – вид магданоз. Сèим и рѝпскъ мирудѝйъ, слàгъми гу нъ с’àкъквъ гòзбъ, ъмъ ни е най-слъткò нъ рѝбътъ кът йъ тỳрим. Троянско; Бойница, Кулско; Тетевенско.
ругàта мерудѝйа – вид чубрица, която има заострени шушулки. Уд нèйа мирудѝйа тàм ругàтата. Еркеч, Поморийско; Козарско, Пещерско; Сливенско.
самокòфска мерудѝа – джоджен. Рибарица, Етрополско.
син’à миродѝйа – копър. Ново село, Видинско.
ср’àмскъ мирудѝйа – вид подправка за ястия. Слатинско.
чиѝрска мирудѝйа – ливадна чубрица, която се ползва като подправка. Дълбоки, Старозагорско.
ширòка мерг’à – магданоз. Костандово, Пазарджишко.
На вс’àка мàнджа меродѝйа. – За човек, който се меси навсякъде, където трябва и където не трябва. Общобълг.
На сèка чорбà и мерудѝа. За човек, който се меси навсякъде, където трябва и където не трябва. Радотина, Ботевградско.
В българския език названията за магданоз са заети от турски, гръцки, сръбски, руски, като някои от тях са стари латински думи, преминали през език посредник. Тези различни по произход заемки показват, че подправката е щироко използвана в много европейски кухни, с които българите са имали контакти през вековете.
Произход
Думата е прилагателно от ср. р., което се употребява като съществително, образувана е от съществителното име мирис – гръцка заемка в българския език.
Разпространение
Раковски, Пловдивско.
Примери
Има миризливу млогу. Диалектен архив
Произход
Думата е гръцка заемка в български език. В гръцки означава ‘джоджен’.
Разпространение
Пъпли, Преспанско.
Произход
Думата е от латински произход, през немски тя минава в славянските езици, а в българския език е заета от сръбски: петрожел, петрожил.
Разпространение
Добринище, Белоградчишко, Късовци, Дреновско, Разложко; Асеново, Никополско.
Примери
Расте на читка (китка), като ут еден корен излазаа фногу стебла петружел. Станува висок ду десет-петнаесе санта. Диалектен архив
Произход
Думата е руска заемка в българския език.
Разпространение
Добричко; Силистренско; Безмер, Тервелско; Стефан Караджа, Тутраканско.
Примери
Посипи петрушка! Диалектен архив
Произход
Заемка от турска диалектна дума: poy ‘вид растение’.
Разпространение
Бяла, Варненско; Опака, Търговищко.
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.