Мъглата като природно явление пречи на видимостта и с това предизвиква несигурност и объркване. Поради тази причина тя се асоциира с човешки преживявания като смут и безпокойство. Това личи в българските пословици: 

Шашардисан като пате в мъгла.

Сбърка са като гъска в мъгла.

Подобна ситуация откриваме в родопската  песен 

Тьовна е мъгла паднала: 

Тьовна е могла паднала,
ситна е роса роснала.
Ситна е роса роснала,
мотна е река текнала.
Еница потен сборкала,
хайдушки потен фанала.
Хайдушки потен фанала
и при хайдути йотишла.
– Хайдути братя там ли сте?
Ела ми потен кажите.
– Ние си сестра имаме,
първо си любе немаме. 

Идеята за душевния смут присъства и в песента Светлина, написана по текст на Александър Петров: 

А когато се спусне мъгла
и пълзи към душата,
с кибритена клечка една
ще ви дам светлината.

Мъглата в художествената литература е част от пейзажа, когато се случва нещо трагично, тъжно. Например: в мъглива есенна утрин изпращат ветренци своите близки на фронта, за да защитят Съединението: 

Каква мъгла, какъв гъстък думан беше паднал оная есен във Ветрен! Влажно, мокро; ситен дъжд пръска, небето се разтопило на студена пара и премазало ниските къщици на селото. 

 Иде ли?, Ив. Вазов

По мъглата в народната метереология гадаят за времето: 

Пу Гиргьовден глèдами дъли имъ мъглъ нъ Битèръ, аку имъ шъ вълѝ. Змеево, Старозагорско

Мъглата обаче може да крие и фантастични тайни. Жителите на Еркеч разказват легенда за един селски празник, на който, докато се играело хоро, се спуснала мъгла. Когато мъглата се вдигнала, най-хубавата мома я нямало. Отнесли я били дивите хора – змейовете.