мекица

                    категории -> храни-> мекица

Съвременно значение

Тестено произведение от разтеглено втасало тесто, пържено в обилна мазнина.

Произход на думата

Думата е образувана от прилагателното мек и наставка –ица. Прилагателното мек е общославянско, открива се още в старобългарски.

Примери

Стоеше на пазара, дето пържеха мекици. Ем. Станев

Много пъти сутрин в училището децата си купуваха банички и мекици и лакомо закусваха. Ив. Димов

Знание

Мекицата е тестено изделие, характерно за балканската кухня, затова и част от названията са заети от турски и гръцки – лакмъ, лангида. Но има и запазени български думи като мекица, колак, които отразяват особеностите на тази вкусна храна.

mekica

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Думата обикновено назовава кръгъл обреден хляб, но в някои диалекти се употребява със значение ‘вид мекица, печена на плоча’.

Названието произлиза от старобългарската дума коло, която означава ‘колело, кръг’, заради кръглата форма на колачетата.

Разпространение

Банат.

Произход

Названието произхожда от турската дума за вид сладкиш.

Разпространение

Смолянско.

Произход

Названието произлиза от гръцката дума за пита, кравай.

Разпространение

Плевенско; Битолско.

Примери 

Лангидите на баба са готови. Плевенско

С удоволствие ще си хапнем всички лангиди още на закуска с домашен мед. Диалектен запис

Произход

Название за мекица, което се употребява от банатските българи в тяхната традиционна кухня. Банатските българи са потомци на българи, преселили се в областта Банат (днешна Румъния и Сърбия) в началото на XVII век след поражението на Чипровското въстание срещу властта на Османската империя.

Названието е производно на съществителното пита ‘кръгъл хляб’, което е стара заемка от гръцки език в останалите балкански езици, включинтелно и в българския.

Разпространение

с. Бърдарски геран, Белослатинско; Банат.

Примери 

Питчета с мая

Продукти:

1 кубче мая

1 щипка сол

1 кривач захар

1 чаена чаша прясно мляко

1 чаена чаша вода

2 яйца

Брашно – колкото поеме

За банатските българи мярката „шепа” означава количеството, загребано с двете длани, а „кривач” – побиращото се в едната длан.

Приготвяне:

Разкисва се маята в хладката вода и млякото. Прибавят се солта, захарта, яйцата, брашно и се омесва до средно меко тесто. Оставя се да втаса. Разточва се и се режат питчетата с чаша.

Пържат се в сгорещена мазнина.

Източник: http://falmis.org/banatski-recepti/337-pitcheta-s-maya

Произход

Вид мекица, характерна за банатската кухня,  за село Асеново (Плевенско), както и за Стар Бешенов и Винга (Румъния), в които живеят потомци на преселили се през XVII век българи.

Разпространение

с. Асеново, Плевенско; Банат.

Примери 

В асеновската кухня много популярни са “райдушете”. Разновидност на питчетата, както ги знаят бишновенете, те са част от уникалната винганска кухня. (гр. Винга се намира в областта Банат, Румъния)

Продукти:  700 г брашно, 3 яйца, 250 мл вода, 100 мл олио, сол.

Начин на приготвяне:

Замесва се тесто от 650 г брашно, яйцата, водата и 75 мл олио. Измесва се хубаво – до гладкост на тестото. Разточва се на правоъгълна  кора с дебелина ½ см. Намазва се с останалото олио. Навива се на руло. Рулото се реже на парчета с ширина 4-5 см. Краищата от двете страни се събират така, че да се получи „бохчичка”, за да не изтече олиото. Получените топки се овалват в брашно и се разточват на питки с дебелина ½ см. Пържат се в много мазнина до порозовяване. Поднасят се топли, поръсени с пудра захар или с някакво сладко.

Източник: http://falmis.org/banatski-recepti/338-raidushe

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.