Межда
Съвременно значение
Граница между два или повече имота.
Произход на думата
Думата е обща за всички славянски езици. Свързва се с нещо, което е разположено по средата.
Други форми на думата: междà, межà, меджà
Примери
Чужи мèжи разорава. Банско; По мèжите и пàса офците. Костурско
Нèда и Стойан жънàле, нѝгде на мèжда немàле. Кнежа
Град бие до межда. Поговорка
Знание
В българската традиционна култура границата между своето и чуждото е изключително важно място. Там свършват редът, сигурността, безопасността и топлите отношения с близките и рода и започват хаосът, несигурността, опасностите и враждебните отношения с непознати. Затова междата трябва да се знае, да се бележи с нещо. Както виждаме, точно така се прави в много села и думите за означаване на границата са от корени, свързани с поставям, слагам.
На междата се извършват редица ритуали. Особено такива за прогонване на болести. Например до границата със съседното село се извежда баба Шарка, като се прави кукла, подобна на болестта, и тя се изнася с медена питка извън междата. До межда се заорава селото от двама братя близнаци с волове близнаци нощем и в пълно мълчание, за да не се допусне чумата да премине в своето.
До междата се изнася новородено некръстено дете, когато предишните деца са умирали малки. Там първият човек, който го намери, му става кръстник и му дава името Найден, тоест ‘намерен’. Така родителите искат да излъжат лошата съдба, че това дете не е тяхно, а намерено, и не трябва да го сполети същото нещастие като предишните деца.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Според учените произходът на тази дума е неясен.
Разпространение
Свогенско; Пазарджишко; Софийско; Кюстендилско.
Примери
Кàштата ни е на мушàта на Батулия и Луково. Свогенско
Като бутна коня из друма тай а стигна на мушата. Софийско
Произход
Купчина пръст, малка дупка с камък или клонче, с която се означава граница на ливада. Думата се свързва с глаголите потъкна, натъкна заради знаците, които се използват при отбелязване на границата.
Разпространение
Родопи; Северозападна България; Софийско.
Примери
Офчарèте не глèдайу потките. Брезнишко
Произход
Купчина пръст, малка дупка с камък, с която се означава граница на ливада. Думата е с неясен произход.
Разпространение
Годечко.
Примери
На савàто туриме гюбеле. Годеч
Произход
Думата е заемка от турски sinir ‘граница’.
Разпространение
Провадийско; Гоцеделчевско; Петричко; Софийско; Охридско; Пловдивско, Пазарджишко; Благоевградско; Родопи.
Примери
Има едѝн сѝнур тàм. Кривня, Провадийско
Равно пол’е зилèн сѝнур. Никополско
Търгнаа в Дебърскѝ сѝнор. Охридско
Разпространение
Смолянско; Гоцеделчевско.
Примери
Туриха синурдà, да са ни кàрат. Славеино, Смолянско
Разпространение
Панагюрско; Радилово, Пазарджишко; Пирдопско; Ихтиманско; Ботевградско; Ловешко; Солунско.
Примери
Ште да бъдеш санър на нивата. Елинпелинско
Произход
Необработено стръмно място, служещо за граница между два имота.
Думата се свързва с с глагола слагам, т.е. означава ‘нещо, което е сложено на определено място’
Разпространение
Царибродско; Извор, Босилеградско; Панагюрско; Пирдопско; Троянско; Омуртагско; Тетевенско; Етрополско; Еленско; Плевенско; Севлиевско.
Примери
Чертъта между два имота съ кàзва слог. Галата, Тетевенско
Слог – грàницътъ между две нѝве. Еленско
Цèра е там на слога. Рибарица, Етрополско
Стоян на слога седеше… Плевенско
Грàницата на нѝвите, високо място обрасло с тревъ, вѝкъми слог. Бериево, Севлиевско
В ТКЗС-то съ зъличѝхъ слòгувити. Троянско
Я пасèм крàвите на слоговете. Царибродско
Сегъ си завàдила малѝни в слòга. Рибарица, Етрополско
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.