Мишка
Съвременно значение
Дребен гризач, които обитава човешките жилища или полето, размножава се бързо, пренася болести и е вредител, защото унищожава храни, зърнени култури и повърхности.
Произход на думата
Думата мишка произхожда от много стар корен, общ във всички европейски езици. В старобългарски мꙑшь.
Примери
В поговорките и пословиците мишката образува двойка с котката. Редица поговорки свързват двете животни.
Обичат се като котка и мишка – т.е. никак не се обичат.
Дето няма котка, там мишките си берат зияфет (пиршество, гощавка). Дето няма котка, там мишките зияфет си правят. Където липсва господарят, робите пируват.
Вардя като котка мишка – пазя много внимателно.
Сит като църковна мишка – гладен.
Беден като църковна мишка – много беден.
Замъчила се (напънала се) планината, та родила мишка – употребява се с ирония, когато след много усилия се получи незначителен резултат.
Знание
Макар и дребно животинче, мишката е обект на редица вярвания и суеверия в българския народен календар. Тя олицетворява вредата, злото, нечистото, свързана е със света на мъртвите. Появата на мишки предвещава глад, болести, смърт, бедност и разрушения. Цвърченето им предсказва природни бедствия. Мишката се възприема за ,,нечисто” животно, което е във връзка с отвъдния свят. В мишки се превръщат вампирите, демоните и вещиците. Ако мишка пресече пътя на човек, това е лоша поличба и непременно ще се случи нещо лошо. В много краища на България 27 октомври се нарича Мишкин ден. Това е денят на светеца св. Нестор. С неговото име е свързана легендата, че когато младият Нестор, за да защити Христовата вяра, излязъл на двубой с великана Лий и го промушил в корема, оттам изскочили за първи път мишките. Друга легенда разказва, че мишките се появили на белия свят от самия дявол. За нашия народ мишката е „един малък дух, който не може да бъде победен с друго средство освен чрез молба, чрез умилостивяване“. Затова в чест на мишките били устройвани Миши празници, които продължавали един, три или седем дни.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
От стар корен, който живее в названията на други, сродни с мишката животни, като плъх, съсел, ленивец и невестулка.
Разпространение
Югозападна България, Бобощица, Корчанско, Костурско.
Примери
Мачка със звънец не хваща глушец. В празен хамбар глушец не влиза. От мала дупка голем глушец излегва. Поговорки
Мачка за глуфци брани. Българските говори в Албания
Произход
От глагола гриза ‘отхапвам нещо твърдо със зъби’, тъй като мишката се храни по този начин.
Разпространение
Название на мишката в детските приказки.
Примери
В поредицата приказки на Д. Слънчева „Приключенията на умното мишле“ главният герой – мишлето, се казва Гризи.
Произход
Наследници на старобългарската дума. От тях образуват производни думи: мѝшина ‘гнездо на мишка, дупка‘; мѝшовина, мѝшляк ‘изпражнения на мишки‘ и др.
Разпространение
Основно название из цялата българска диалектна територия в различни варианти.
Примери
Девет момка са за кош плява, / и тя барим да ми й плява. / Тригодишна ръженица, / край харманя обирана, / кокошки я не ровеха, / мишки гнезда не виеха. Народна песен
Произход
Название на мишката от латинската заемка paganus ‘неверник, човек с друга вяра, безбожник‘. В старобългарски поганъ е ‘нехристиянин, езичник‘. От това значение се развива представата за нещо нечисто, мръсно, лошо, недостойно, което предизвиква отвращение. И по този начин названието се пренася върху нечистото животно мишка.
Разпространение
Софийско, Пернишко, Пирдопско, Търговищко, Кюстендилско, Годеч, Ихтиманско, Радомирско, Шуменско.
Примери
Мачката видела еднога поганца, рипила, та га подгонила. Народна приказка от Западна България
Произход
Вид едра мишка, плъх; вероятно звукоподражателно название по неясния звук, приличащ на съскане, който издава животното.
Разпространение
Габровско, Плевенско, Силистренско, Врачанско, Провадийско, Разградско,Преславско, Банат.
Примери
В нашата планинска къща заживя нов поселник – съсел. По-голям от мишка и по-малък от катеричка. „Съсел“, разказ от А. Стоянов
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.