Народното творчество представя младостта като най-щастливия период от живота на човека, когато той е пълен с енергия. Според една българска приказка на млади години човек лети като орел, на зрели работи като вол, а на стари седи вкъщи като куче. 

Народните умотворения представят също тъгата по отминалата младост: 

Дей гиди млади години,

Колко се лесно минахте…

Младостта често се оприличава на росата в лятна утрин: 

Моето либе коня седлае на кяр да иде на Кара Влашко.

Азе му викам: Постой, либе, и тая зима, и тая зима, и тая година. 

Пари се либе сявга печелят, младост е либе еднъж на света.

Младост е, либе, като росица,

Заран я има, деня я няма.

Младостта присъства в много пословици. В някои се изтъква безгрижието и буйният живот на млади години:

До младост е сѐ радост.

 Младост е лудост. 

Младост и лудост две близнета.

Пиянството от младостта надминува пиянството от виното.

Други са по-реалистични и учат човека да започне отрано да мисли за старостта:

Каквото придобиеш на младост, то ще ти остане на старост.

 Който е на младост работил, на старост почива.

Народната мъдрост не пропуска и факта, че някои бедствия не признават възраст:

Гладост не познава младост.

Традиционно младостта се свързва с неопитност, но и тук народният мислител е реалист и обобщава: 

Не питай старило, а патило.

Отминалата младост от стихотворението Докле е младост на П. П. Славейков предизвиква и тъга, и радост:

Докле е младост сичко е шега, 

не хвърля сянка на сърце тъга.

Дори тъгата израз е на радост,

докле е младост, 

ах докле е младост.

Както младите се подиграват на старите, така и старите завиждат на младите:

Младиня, къде завърне спи като ягне. Ученик и благодетели, В. Друмев

Не всяка младост обаче е безгрижна. Това е времето, когато човек среща и своите първи разочарования и не всеки намира сили да ги надвие:

Как бяха скръбни мойте детски дни!

О, колко много сълзи спотаени!

Тук първи път се моя взор стъмни

и безпощадна буря сви над мене.

 Пловдив, Д. Дебелянов

Поздравих пролетта, поздравих младостта

и възторжен разтворих очи,

за да срещна Живота по друм от цветя

в колесница от лунни лъчи.

Но не пролет и химн покрай мен позвъни,

не поръси ме ябълков цвят:

пред раззинали бездни до черни стени

окова ме злодей непознат.

Юноша, Хр. Смирненски