Мотика
категории -> оръдия на труда -> мотика
Съвременно значение
Ръчно земеделско сечиво с различна по форма метална част, прикрепена на дълга дървена дръжка, което се използва за окопаване на растения.
Произход на думата
Произхожда от старобългарското съществително мотꙑка, което е наследник на общославянското *matyka.
Примери
он же мотꙑкꙑ рꙑла вьꙁемъше копашꙙ Супрасълски сборник
Не можа, либе, да стана, / везден съм лозе копала, / тежка мотика дигала, / та ме е в кръста секнала. Народна песен
Лозето не ще молитва, а мотика. Пословица
Орало и мотика цял свят хранят. Пословица
Полският труд беше примитивен, непосилен, изтощителен — с дървеното рало, с тежката мотика, с циганския сърп. Ил. Волен
Знание
Мотиката е древен селскостопански инструмент за обработване на земята. Според археолозите първобитни мотики са съществували още в Шумер и Египет. По българските земи останки от мотики се откриват също от древни времена.
В българската традиционна култура мотиката се осмисля като метален предмет, при това остър, затова с нея могат да се извършват ритуали за прогонване на злите сили и болестите. Поставянето на мотика близо до прага на къщата или на двора има предпазваща функция.
В българския език са запазени стари домашни названия като мотика и копач, има и заемки от съседни езици като дикел.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Вид двузъба мотика за разкопаване.
Заемка от гръцкото δίκελλα.
Разпространение
Софийско; Банско; Карловско; Пловдивско; Свиленградско; Лозенградско; Бунархисарско; Чирпанско; Дебърско; Прилепско.
Примери
коуꙁньци роукохытростнии и коваче дѣлают, творꙗще ороудиꙗ мотъкы же и серпы, и секиры, и стрѣлы, и теслы, и прионꙗ и дикелꙗ Диоптра на Филип Монотроп
Мястуту и многу зътъптану – саму с дикел можи дъ съ копъ. Солунско
Зъниси дикелти дъ ги нъправът цигънти, штоту лозиту жъ устани ниприкупану. Карловско
Отваряй порти, момкова мале, / снаа ти водим, снаа отмяна, / да ти отмени, момкова мале, / от сè работа, от коритото, / .. / и от фурката, момкова мале, / и от дикеля и мотиката. Народна песен
Кога дочу църна арапина, / .., / уста са му како на хан врати, / а уши му ся како два вършника, / а забите — два дикля лозярски. Народна песен
– А, даскале! – подвикна весело един млад момък на Бориса Глаушев, който с всички сили блъскаше в твърдата почва един тежък дикел с два зъба. Д. Талев
Произход
Названието произхожда от корена на глагола копая, който се открива в старобългарски: копати.
Разпространение
Малкотърновско; Ксантийско; Смолянско.
Примери
Бела Неда йод гроб дума: / — „Темянуго, братучедко, / .. / Земи копач и лопата, / копай, копай, изкопай ме.“. Нар. песен
Той разкопаваше дупка с тежкия копач, изчистваше камъните и тогава вдигаше в ръцете си крехката фиданка. Е. Евтимов
На другия ден те дойдоха с копачки и почнаха да разчистват изворчето. Елин Пелин
Зъл трън, зла копачка. Поговорка
Произход
Думата е заета от турски език.
Разпространение
Странджа; Сярско; Драмско; Златоградско; Одринско; Лозенградско; Мидийско.
Примери
Имам белег от удар с чапа на гърба. Хасковско
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.