Мравка
Съвременно значение
Много дребно ципокрило насекомо, което е известно с това, че живее организирано на колонии, строи си жилища и наподобява сложната дейност на роботите.
Произход на думата
Съвременното название произхожда от старобългарското мравии. Думата за мравка е едно от най-старите названия за животни във всички европейски езици.
Примери
На мравката път сторва / прави – казва се за тих, скромен, неагресивен човек. Да си спомним за Гунчо от разказа на Й. Йовков „По жицата“, за когото се говори, че е от ония кротки хора, които „и на мравята път струват“.
Не настъпва и мравка – за кротък, благ, добродушен човек, който не прави зло никому.
Правя от мравката слон – преувеличавам, измислям си проблем, който реално не съществува.
Из фолклорната легенда за вола и мравката:
В това време Господ Бог се разхождал из земята и всички животни били свободни да го доближат и да му се оплачат от нещо или да му отправят някаква молба. Ето защо мравката и волът отишли при него, за да се оплачат един от друг. „Господи! – казал волът. – Мравката иска да свали ярема ми и да оре с плуга, който ти ми беше дал, за да храня себе и хората.“ „Не е там работата, Господи! – казала мравката. – Аз искам да осигурявам прехраната на хората, защото той не може достатъчно добре да го прави.“
Знание
Във всички култури мравката е олицетворение на трудолюбието, постоянството и упоритостта. Складирането на запаси я прави пример за оцеляване и жизненост, въпреки че е много дребно насекомо. Мравуняците се изучават от редица науки като пример за екипна работа и модел за организация на обществото. Във фолклора тя се противопоставя на вола или на мечката, а народът използва контраста между голямото и малкото, за да ни разкрие своята мъдрост. Например, когато може да те изненада неочаквана опасност, народът казва – мравя ли е насреща, ти с мечка се бори.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Названията са възникнали по подобие на събирателната дума мравуняк, като е настъпило уподобяване на съгласните м и в. В народното съзнание бробиняк се свързва с дробиняк, нещо дребно, малко. Тези имена на мравката са характерни за цяла Западна България.
Разпространение
Видинско, Ломско, Трънско, Годечко, Софийско.
Примери
В западните говори казват бробинци на тръпките по човешкото тяло според израза „мравки ме полазиха“.
Отдолу пълно с брабинци и все се влачат. Диалектен запис от Софийско
Произход
Думата произхожда от връв, върволица, защото мравките се движат на редици.
Разпространение
Западна България.
Произход
Мравка, която хапе силно. Назована така от жиг – белег върху тялото на човек или животно от жигосване. От своя страна жигосвам е сродно с жега, защото белег се прави с нагорещено желязо или с друг предмет. Ухапването на мравката е като ужилване, опарване, сравни жи́жка – ‘искра’ в Самоковско и разжи́жам – ‘разпалвам’ в Банско.
Разпространение
Западна България, Преспа, Велес, Прилеп.
Примери
Жегавицата кога ке апне човеко ке го боли. Велес
Произход
Тези названия са характерни за цялата диалектна територия на България. Развили са се от основната дума мрава. Смята се, че народът прави връзка между мрава и прилагателното малка заради малкия размер на насекомото.
Разпространение
Ивайловград; Карнобатско; Силистренско; Малкотърновско; Ямболско;
Казанлъшко; Новозагорско; Старозагорско; Русенско; Дряновско;
Пернишко; Софийско.
Примери
Мравчица адна кафява, работлива,
совне ли са рапти, горб превива.
Сламка сурне, клечка, зорно;
цал ден рапти неуморно.
(Мравчица една кафява, работлива,
бързо се промъква и работи, гръб превива.
Сламка събори, клечка, зърно;
цял ден работи неуморно.) Родопите
Пък йа сам стапил аф мравулник. Мравулници пално имат аф баират. Диалектен запис от Югоизточните Родопи
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.