В традиционната култура съществуват няколко лексеми, които назовават измъчващото душевно страдание. Виждаме, че в народната култура се разграничава продължителното душевно терзание от внезапния прилив на ярост. По-голямата част от думите, които назовават душевната мъка, са домашни и крият в своя произход връзка с думи за някакво физическо страдание, породено от действие: мъча се свързва с притискам, тъга с тежа, грижа с гриза.

Цитираните употреби и поговорките: 

Ти загради твойто лозе, за хорските не бери грижа. 

Жената рай, жената вечна мъка.

Дерт ми докара – показват, че мъката често е резултат от влошени човешки отношения. 

Народът обаче е забелязал и лековете за страданията. Най-често това е времето: 

Сяка мъка до време.

Друго средство е изповедта:

Споделен дерт, половин дерт, споделена радост – двойна радост.

Народното творчество изобилства от примери, когато чувствителен човек (този, който слага сичко на сърце) се поболява от мъка. Най-често това се случва от любовна мъка. Царският син се влюбва в бедно момиче, не му дават да се ожени и той почва да линее. Когато момата се появява, той оздравява чудодейно.

Измъчените герои може и да успеят да изтласкат душевната мъка и да я маскират с  мнима веселост:

Кой що ме чуе да пея, той мисли таги аз немам.

Язе си пея весело, тагите да ми поминат. Народна песен

Борбата за превъзмогването на личното страдание често е извор на вдъхновение в литературата. Типичен пример са животът и творчеството на П. П. Славейков 

Разочарованието от живота и блянът по щастие са ключови мотиви и в поезията на Д. Дебелянов:

О скрити вопли на печален странник, напразно спомнил майка и любима. Д. Дебелянов

Как бяха скръбни мойте детски дни… Д. Дебелянов.

Според християнството  Господ изпраща различни трудности и беди на човека, за да го провери и да го изпита. Човек сам избира как да мине през тях. В едно послание обаче християнството е категорично: 

В никакъв случай не унивайте, не губете надежда никога.