В християнския морал леността е един от седемте смъртни гряха. В традиционната българска култура мързелът е изключително отрицателно човешко качество. Все пак съществуват  приказки, които показват как мързелът може да бъде преодолян. Нека погледнем приказката Който не работи, не трябва да яде. Момичето просто е било по-глезено и бързо се вписва в новото семейство и в трудовото му ежедневие. Съществуват и умотворения, в които мързелът се свързва не толкова с неохота за работа, колкото с хитрост и изобретателност . Например: Попът и мързеливият ратай:

По едно време ударило по-силно момчето, счупило сапа на мотиката. И нали къщата била близо до лозето, дядо поп рекъл:

– Върви, момче, вземи мотиката на голямата дъщеря. 

Чиракът само това и чакал. Изтичал той до къщата, намерил голямата дъщеря и й казал:

– Бащата ти каза да ми дадеш.

– Абе какво да ти дам? 

– Да се нахраня от гозбата. Ако не вярваш – ей го де е баща ти – питай го.

– Да му дам ли, тате?

– Дай му, дай му!

По–често обаче леността се възприема като страшен недостатък. Приказката на Е. Пелин Мързеливец завършва така:

— Ех — казал врабецът, — що ни трябваше гнездо в лозето на мързелив човек! Дето има мързел, нещастието иде ненадейно. 

Заради своята леност Мързелан и Мързеланка от едноименната приказка на А. Разцветников  остават без нищо: И приседнали тогава те на жълтата морава, поспогледнали се криво, па заплакали горчиво, че си нямат ни козица със рогчета и брадица, ни въже, ни пъстра хурка, нито нисичка къщурка. 

Пословиците, посветени на леността, представят мързела двояко.  В едни от тях се утвърждава идеята, че отказът от тежък труд е подтик към прогрес: 

Накарай мързеливия на работа, да те научи на акъл. 

Мързеливия пророк става.

А в други, че леността е извор на страдания:  Мързелът не мори, мъчи. 

Работата на мързеливците е неефективна според българските пословици: 

На мързеливийо ръцете са му дадени да гледа работата през них. 

Мързеливите вечер са разработват.