В българската култура дълго време господства християнското учение, според което небето е пространството на Бога и божествените сили. Небето е мястото, където щастливо живеят праведниците след края на земния си живот. Според апокрифната книжнина небето е съставено от седем небеса, като на най-горното живеят Господ, ангелите и светците. Към най-долната небесна част са приковани звездите. Там са и вместилищата на небесните стихии – дъжд, вятър, градушка. На второто и третото небе се мъчат душите на богоотстъпниците и богохулниците. И т.н. Мястото, където небето и земята се допират, се нарича на край на света. Там живеят самодивите. Това място е достъпно само за свраките, които отиват да овършеят свила на самодивите.

Във вертикалния план на устройство на света небето заема горната, добрата, положителна, светла сфера. Там се намира горният свят, оня свят. Там са душите на праведниците. Разпространено е вярването, че в полунощ срещу някои празници, които бележат момент на преход, небето се отваря. Ако човек е буден, той вижда светлина и чува камбанен звън, срещу него се появява Бог. В този момент всичко, което си пожелае човек, се сбъдва. Представата за отваряне на небето е породила вярата за сливане на рая и ада, това е магично време, през което мъртвите идват, за да се видят със своите близки на земята.

Словосъчетания и пословици с небе и сродните му думи:

Небесен цар. Господ Бог. Небесно царство. Небето като дом на божествените сили. Ангел небесен. Много добър, много кротък човек. Небесни сили. Всички помощници на Бога. Син небесен. Божият син, Иисус Христос. На седмото (деветото, десетото) небе съм. Чувствам се много щастлив, доволен. Писано ми е на небето така. Такава ми е съдбата, затова трябва да се примиря с неприятностите. Цар на земята, Бог на небето. Някой е изпаднал в толкова тежко положение, че няма кой да му помогне.

В българската народна култура небето е мислено като капак, връшник на земята. На българите е позната представата за свещения брак между небето и земята. Според друга традиционна представа небето е своеобразно отражение на земята. То представлява стъкло или огледало.

Разговорни и диалектни фразеологизми:

До небето хваля. Извънредно много, прекалено хваля. До небето викам. Извънредно много, прекалено силно викам. До небето висок. Извънредно много, прекалено висок. Земята твърда, небето високо. Няма кой да помогне на човек, който е изпаднал в беда. Падне ми от небето. Получа нещо без труд и усилия или съвсем неочаквано. Като паднал от небето. Който е силно изненадан от нещо неочаквано. Падам като от небето. Появявам се съвсем неочаквано. Разлика от земята до небето. Много голяма разлика. Падам като гръм от ясно небе. Появявам се съвсем неочаквано и силно изненадвам някого. Свалям звездите от небето. Смайвам някого с разкази за невероятни неща и големи обещания. Фърча по небето. Фърча в облаците. Възприемам нереалистично действителността и не мога да се справя с трудностите в живота.