Невестулка
Съвременно значение
Дребен хищен бозайник от семейство порови с източено тяло и с къса, гъста, червенокафява или ръждива на цвят козина. От кожата му се правят шапки и други аксесоари.
Произход на думата
Названието произхожда от съчетанието на думата невеста и наставката –улка. Свързано е с древно народно предание за превръщането на млада невеста в животно заради неуважение към свекър и свекърва. Названия, които поради страх, суеверие или за избягване на злите сили целят „да умилостивят“ животното, се наричат табуистични, от табу ‘забрана’. Всички названия на невестулката в диалектите са възникнали от такива забрани в представите на хората.
Примери
От озъбената драка чух да вика кака Сврака: „Вчера злата невестулка станала на пора булка!“, „Зимна приказка“, Рени Митева
Знание
Хората възприемали невестулката като опасно и отмъстително животно, свързано със злите сили. Във фолклора обаче тя може да бъде и справедлива. Отрицателните представи възникнали вероятно поради това, че невестулката се откроява на фона на другите животни. Във фолклора тя не е нито голяма, нито малка, не се нарежда нито сред домашните, нито сред най-популярните диви животни. Затова се смята, че заема средищно място между Този и Онзи свят. Смята се, че се доближава до образите на самодивите в народните вярвания. Възприема се като животно без кости и с това прилича на други митични същества, каквито са вампирите, прилича и на змията. Вярва се, че в нея може да живее духът на починал прародител.
Произход на думата
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Вярвало се, че невестулката е особено опасна за младите булки, на които от ревност късала дрехите. Затова едно от названията ѝ заместител е производно от булка ‘млада невеста, съпруга‘.
Разпространение
Кортен, Новозагорско; с. Малък манастир, Ямболско; Бургаско; Харманлийско.
Примери
Срещат се следните съчетания: бабина, батева, попова, радева, байнова булка; байновичка – от байно, друго име на батко.
Произход
От старобългарската дума власъ ‘нишка, влакно; косъм‘. Наречена така поради фолклорното предание за една млада и много мързелива снаха. Когато нейната свекърва я карала да работи, тя се правела, че преде с хурка. Накрая свекървата се разгневила и я проклела да се превърне в такова животно, че завинаги да остане невеста и вечно да преде.
Разпространение
Средногорието, Перущица, Панагюрище, Прилеп.
Произход
От турската дума за снаха gelin с наставка –джик, в някои говори само гелѝна.
Произход
В преносен смисъл, тъй като представлява родствено название, пренесено върху невестулката. Умалително от турското кадъна, ‘младо момиче’.
Разпространение
Чирпанско.
Примери
Попадийке, кадънке, иди на воденицата, там те канят за кума, Запис от Чирпанско
Произход
От калимана ‘кръстница, кума‘, заемка от гръцки; още миша, мишкина калимана заради преданието, че невестулката се кани за кума на миша сватба.
Разпространение
Югоизточна България;
Примери
По градинаса ходи кальманка.
Момчиловци, Смолянско
Произход
В преносен смисъл, умалително от родственото название кума ‘свидетелка при брак, която впоследствие става кръстница на роденото от брака дете‘.
Произход
Виж невестулка.
Разпространение
Кукуш; Кюстендилско;Ново село; Видинско;Разлог; Сярско.
Примери
Много често името на животното не се произнася, за да не се дразни или да не се викат злите сили. Затова се използват такива имена, в които невестулката е „скрита“ под други названия с положителен смисъл: „Да си ходи сладка-медена“.
„Попадийке, иди на воденица, там има миша сватба, канят те за кума!“ с. Свобода, Чирпанско
Произход
Отново название табу за пренасяне на положителното качество радост върху животното.
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.