Нож

                    категории -> бит -> нож

Съвременно значение

Изделие от стомана и по-рядко от кост, дърво, камък или друг материал, което се състои от острие и дръжка и служи за рязане.

Произход на думата

Думата нож е стара славянска дума. Родствена е на старобългарския глагол вънозити, въножѫ ‘забия’. От същия произход са още думите нижа ‘редя, подреждам един до друг еднородни, дребни предмети’, пронижа ‘нарушавам целостта на нещо, като го засягам надълбоко; пробождам, промушвам’.

Примери

Че ми купиш един нòш. Босилеградско 

Дал му нòш да у извади очите. Щипско

Що докàчи под нòж удари. Софийско

 Що имàло под нòж турѝше. Бърложница, Софийско

Търгна нòжи да го кòле. Софийско.  Влашки нож – широк, дълъг нож за клане на свине. 

Не се сетѝ Марковото л’убе, бре даде му тѝйа влашки нòжи. Самоковско

Знание

Ножът е важен предмет в българския бит и всекидневие. Може да бъде прибор за храна, инструмент за работата на месаря, ковача, пастира. Разбира се, ножът е още хладно оръжие за близък бой. В традиционната култура има няколко названия за нож в зависимост от предназначението и размера. В по-ново време в българския език влизат още названия за ножове (байонет, кинжал, крис, щик), но те не са част от народния бит, затова не са разгледани.

Ножът като хладно оръжие присъства широко в българската поезия:

Кат мъжът ти не съм стар

да не видя в темна нощ:

аз си имам за другар

на поясът остър нож.

Ней, Ботев

“Я гледай, чак и вратнята разтворил!”

– Затрупай я с трупа си! – троснат глас

до него се обади – и докле

да се досети Иво, лют ханджар

се вби в гърди му – дигна той ръка,

изохка и се люшна на земята.

И повторно в гърди му кат вби

ханджара, викна стръвния убиец:

– Мене нейни думи – тебе моя нож!

Сърцето, що се не ломи, за мене

ще да е цяло! – 

Ралица, П. П. Славейков

В историята ни ножът също има своето място като символ на борбата с поробителите. Кама и револвер заедно с евангелие са свещените предмети, върху които бунтовниците полагат клетва при подготовката на Априлското въстание. Гласуването на Оборище става с изваждане на нож:

— Който иска да върви с мене и да изпълнява всичките ми заповеди безпрекословно — каза втори път Бенковски, — то нека си извади ножа.

Записки по българските въстания. З. Стоянов

 

Пословиците и поговорките показват как ножът представя различни типове човешко поведение:

Ако си остър, ножа си право дръж; Ако си прав, ножа си право дръж. ‘Бъди внимателен’.

Брусът не реже, ама прави ножовете да режат. 

Господ, когото обича, с железа го товари. ‘Казва се за турците, кога са накичени с пищови и ножове’. 

Дай ми нож да та заколя; Дай му нож да ти избоде очите. ‘Стори ми добро, за да мога да ти сторя зло’.

Допря ножът до кокълът.

Дявола всичко знае, сал не знае де си точи жената ножът. ‘Жената е по-хитра от дявола’.

За две жени мъж станал, а нож не похванал.

Онзи, дето прави ножовете, не е убиец, а който коли с тях.

Острото на ножот сече и доброто, и лошото.

От нож рана зараства, от зла дума никога (не може).

Помежду им кръв и нож. ‘Мразят се до смърт’.

Празен мъж, остър нож. ‘Ако човек няма препитание, става разбойник’.

У когото е питата, у него е и ножа; У них ножо, у них хлебо. 

Чумата и ножът не убиват толкоз хора, колкото убиват виното и ракията.

Язика по-зле сече от ножа.

kevin-doran-m1meZgcUYEk-unsplash

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Голям нож.

Примери

С ножàгуту чѝстимо опинцете. Бурел

Нож, ножага, колижаба, мушниговно, стрижигащи, нож. Софийско

Произход

Ножче, малък нож.

Примери

Избрал си е Марко ноже потайнице. Ярджиловци, Пернишко

Бръкна у свилни джепове та извади две влашки ножета. Софийско

На съборът си купѝ едно ножè. Бурел; Софийско

Произход

Малко ножче.

Примери

Извади остро ноженце. Пазарджишко; Извади влашко ноженце и ѝ отсече главата. Самоковско

 Та извàди потàйно ножèнце… Горна Диканя, Радомирско


Произход

Голям нож за клане на добитък. 

Думата е заета от арабски през турски.

Разпространение

Великотърновско; Кюстендилско; Ботевградско; Пирдопско; Дупнишко; Драгоманско.

Примери

Рàнгел мушну свин’уту с анджàрът. Габер, Драгоманско

Горàта с анджàр иссèче. Сухиндол, Великотърновско

 Да извържеш рàни от анджàри. Ботевградско

И докле / да се досети Иво, лют ханджар / св вби в гърди му — дигна той ръка, / изохка и се люшна на земята. П. П. Славейков

Произход

Двуостър нож. Лексемата е заета от турски език.

Разпространение

Годечко; Врачанско.

Примери

Што си опасàл туйу каму. Годечко

Произход

Ножче без чирени.

Думата вероятно произхожда от общославянската кост. Някои учени допускат, че е заета от румънски.

Разпространение

Великотърновско; Дупнишко; Смолско; Пирдопско; Панагюрско; Радомирско.

Примери

Йа да си зèмем я костурата. Радомирско

 Костурата се строши на две. Великотърновско

Произход

Специален нож за изрязване на копита на добитък. Думата е заета от турски.

Разпространение

Дряновско; Смолянско; Маданско; Пернишко; Видинско; Тетевенско.

Примери

Със сантрача се изрязва по-голамата част от израсналия копитен рог. Дряновско

Произход

Малко джобно ножче.

Думата е заета от турски.

Разпространение

Костурско; Никополско; Македония; Търновско; Плевенско; Габровско

Примери

Баба нареза йабълката със сойката. Плевенско; Сойката е мàлку криве ножче. Габровско; Со сойки сечем лàпки. Костурско.

Произход

Голям нож с широко острие. Думата е сродна на тесла и вероятно е стара заемка от готски.

Разпространение

Бърложница, Софийско.

Произход

Малко джобно ножче. Думата е заета от турски.

Разпространение

Габровско; Плевенско; Смолянско; Софийско; Белослатинско; Костурско; Русенско; Севлиевско.

Примери

Остри молѝва  с чекѝя. Русенско

 Чекѝйки излязоа от руско, насам, а жените носеа сойки. Севлиевско

 Режем с чекѝйъ. Севлиевско

Чекѝя кàзвъми на мàлку джобну нофче. Габровско.

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.