Обеци
Съвременно значение
Украшение, което се окачва на ушите, изработено от различни материали и с различен размер.
Произход на думата
Думата е българска. Вероятно е образувана от глагола овеся, с вариант обеся със значение ‘закача нещо да виси’ и наставката –ица. Така и в произхода на думата личи нейното значение – ‘нещо, което е поставено да виси’.
Пише се: обицѝ, обецѝ.
И двете форми на названието са правилни и могат да се употребяват в книжовния български език. Те са дублети.
Примери
Стопанката беше весела, гостоприемна жена … доста натруфена — с черно копринено було и с дълги обици от меджидии. Г. Караславов
Жените носят колкото мъжиете облекло, но носят и стъклен гердан, и тежки обици. П. Р. Славейков
Тя се беше облякла с ново и чисто рухо.. на ушите ѝ висеха нови, още по-тежки обеци. Ст. Загорчинов
Знание
В историята на народите обиците се носят от мъже и жени. За древните египтяни и асирийци обиците са символ на високо положение в обществото. В древна Гърция и Рим обеците са носени като знак за храброст. Изработените от сребро или злато обеци, украсени със скъпоценни камъни, се носят с гордост от римлянките и гъркините като знак за принадлежност към висока социална класа.
В българската култура обиците са важен елемент от облеклото, свързан със стремежа към красота. Те са част и от женската носия и от сватбената дреха на булката, с тях се изтъкват личните качества и достойнството на жените, а в някои епохи и на мъжете.
В българските диалекти има поредица фразеологизми, свързани с обиците, които сякаш винаги трептят и напомнят за себе си:
Закачвам си / турям си обица на ухото. Вземам си поука от някаква преживяна неприятност или допусната грешка и внимавам тя да не се повтори.
Като обица на ухото ми е. Взел съм си поука от преживяна лична неприятност или от допусната грешка.
Прилича ми като на свиня обица. Никак, съвсем не ми прилича някакво облекло или накит.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е българска. Образувана е от съществителното уши и наставката –ник. Във втория вариант има и още една наставка. В произхода ѝ можем да открием и нейното предназначение – тази дума назовава нещо, което се поставя на ушите.
Разпространение
Гоцеделчевско; Петричко; Хасковско; Смолянско; Малкотърновско;
Одринско; Драмско; Сярско.
Примери
На глава със златни игли, златни игли треперушки,
на уши с ушичнички, ушичнички и мингюши,
сухо злато и чисто сребро. Нар. песен
Произход
Думата е заета от турски.
Разпространение
Видинско; Белоградчишко; Пирдопско; Панагюрско; Пазарджишко;
Великотърновско; Ловешко; Карловско; Ямболско.
Примери
Нямала невеста Велка нанизи пендари, ни ковани сребърни менгуши.. Може би огърле от сини мъниста да е красяло бялата ѝ гушка. Списание Жената днес, 1967, кн. 12, 11.
Златни менгуши на келяви уши. Що е то? (златар). Народна гатанка
В ушите са били окачени „менгуши”, които имат нещо много общо с онези на старите тракийци. Лука Ослеков. Копривщенската носия
Българките носят на главата аспри, белите им гърди стиснати с коланче, ушите им кичат хубави менгуши. Исторически извор: Твардовски 1621 г.
Език и култура
В съвременния българския език са се запазили домашните названия обици, ушники, висулки, чиито корени се откриват още в старобългарски. В диалектите се употребява и заемката от турски менгуши с няколко фонетични варианта. Устойчивостта на българските думи е свързана с вярата в българската народна култура, че обиците играят ролята на талисман и предпазват от магии, уроки и зли сили.
Произход
Тези названия са вариант на менгуши, която е заета от турски.
Разпространение
Бургаско; Карнобатско; Провадийско; Айтоско; Преславско; Варненско; Шуменско; Тетевенско; Трънско; Царибродско; Нишко; Босилеградско; Скопско.
Примери
Виждам, сине, че активно се готвиш за гурбета в чужбина. Мингиши си сложил, верига на врата, елегантна брадичка си пуснал… П. Недев.
гердани (нанизи) (427 л. 72а);
мингиши (обеци) (427 л. 72а). Облеклото според административен документ от 19. в.
Произход
Думата е българска, образувана е от корен –вис– и наставка –улка. Коренът се среща още в старобългарския език.
Разпространение
Врачанско; Ломско.
Примери
Девойките бяха окачили големи мънистени гердани и всякакви висулки по ушите. Н. Стефанова
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.