Острие на сечиво

категории -> оръдия на труда -> острие на сечиво

Съвременно значение

Острата част на брадва, нож, сабя и др.

Произход на думата

Думата произлиза от прилагателното остър, което е известно на всички други славянски езици.

Примери

Ала още в зори денят подема пак своя ритъм на спокоен и упорит труд.. Блясват тук-там острия на размахани коси. К. Константинов

Знание

Остриетата в българската традиционна култура имат двойна функция. От една страна, поставянето на острие до родилка, на прага на къщата, дори в обора пази семейството и животните от зли сили, вещици, и др., тъй като те се плашат от остри предмети. От друга страна, на определени празници не бива да се докосват остри неща– да се реже хляб, да се работи със секира, трион, да се шие с игла – за да са здрави хората, да им заздравяват лесно раните. Например на християнските празници Секновение – Отсичане главата на Йоан Кръстител, Сретение Господне, Св. Екатерина – е забранено да се пипат остриета. Има специален светец – св. Сава, който пази хората от порязване.

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

желѣзо

Произход

Думата се открива със значение ‘острие’ в хроника, преведена от гръцки на старобългарски през 10. в., но запазена в преписи от 15 – 16. в.

Примери

спаде с топорища сѣчивѹ желѣзо. Хронографска компилация от съчинения на Георги Синкел и Юлий Африкан

острѐц

Разпространение

Ихтиманско; Севлиевско; Софийско; Ботевградско; Никополско; Банат.

Примери

Тя замахна с брадвата, но Герго, отдръпвайки се, успя да хване ръката ѝ така здраво, че брадвата потрепера и се заби с остреца в земята. Ст. Даскалов

острѝло

Разпространение

Общобългарско название.

Примери

Запретнал ръкави младежът и завъртял брадвата. Храс, храс, храс… Почнал от заранта, а до обед още му се опирал борът, изпъвал жилестата си кора, забивал чеповете си в брадвата, наранил и острилото. Ст. Станчев

òстриля, òстрелье, острилѐ

Разпространение

Плевенско; Великотърновско; Гоцеделчевско.

остринѐ, остринà

Разпространение

Поморийско; Разградско; Еленско; Севлиевско; Дряновско; Никополско.

острѝще

Разпространение

Смолянско; Ардинско; Асеновградско; Девинско; Гоцеделчевско; Разложко.

òстро, òстру

Разпространение

Странджанско, Гоцеделчевско.