Овен / Агне
Съвременно значение
Названия на разред домашни животни, отглеждани за вълна, мляко, месо и кожа. Агнето е малкото на овцата. Овенът е мъжкият, а овцата женският представител на тези животни.
Произход на думата
Думите агне, овен, овца са много старинни и имат общ произход в редица европейски езици. Същите думи се срещат в старобългарски – агнѧ, овьнъ, овьца.
Примери
Агънце-багънце . Напев в детски песнички или залъгалки
Черна овца – израз, който означава отритнат от обществото човек, неприет, различен, така както някоя овца може да се отдели от своето стадо.
Овци без овчар, на вълка са дар. Пословици
Знание
Овенът, овцата и агнето са основни домашни животни. Затова за тях има множество названия. Много старинна дума е бра̀ва – общо название на дребен домашен добитък, обикновено овни, от старобългарски бравъ. В народен разказ върху Библията за братята Авел – който станал овчар, и Каин – който станал земеделец, се казва: Авел принесол жертва най-първийот брав, т.е. първия овен от стадото си. Жертвеният агнец в Библията напомня за Иисус Христос, принесъл се в жертва за благото на човечеството. Едни от най-разпространените библейски изрази са като овце на заколение, жертвено агне, с които се обознача жертвата, страданието и изкуплението.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Да̀шко я̀гне – малко агънце.
Зъза̀к – двегодишно агне.
Измѐлче – шиле на 9 месеца.
Шѝле – агне от отбиването му до една година, когато вече не бозае.
Повечето названия обозначават възрастта на агънцето.
Разпространение
Названията са разпространени из цялата диалектна територия.
Примери
В зелено усойе дали мома пейе или ягне блейе. Народна песен от Разложко
Побегну вакло ягне на зелену траву. Запис от Югозападна България
… осем ярета и едно измелче (на 9 месеци овца) А. Константинов
Да ти дава господ шарена овчица и вакло шиленце. Народна благословия
Агънцата вече се станали шилижина. Диалектен архив
Шилижинта се женцки и мъжки. Черешница, Костурско-Леринско.
Бата̀л – овен на четири години, заемка от турски.
Бр̥да̀к– овен с извити напред рога.
Бурма̀ – заемка от турски за скопен овен или коч.
Во̀дич – едър овен, който води стадото; думата произхожда от глагола водя.
Годѝш– овен, който младоженецът подарява на невестата си при годеж и брак.
Дзвезда̀к – двугодишен овен.
Разпространение
Градище, Севлиевско; Североизточна България; Софийско; Североизточна България; Макоцево, Софийско;
Кръвеник, Севлиевско; Кюстендилско; Троян; Тръстеник, Плевенско.
Примери
Дзвиздаците имая пу гулеми ругафчина. Костурско, Леринско
Коча първу е малку агни, после е мъшку шили ду 6 месицъ; ду еднъ гудинъ е дзвизак, след две гудини става матор, праз. Запис от Слатина
На третътъ гудинъ увенъ съ казвъ матур. Троянско
Белу̀шка, белѝчка – овца с бяла вълна.
Ваклу̀ша – вакла овца, от вакъл – ‘черноок’ (заемка от румънски).
Подо̀чка – овца с черно само под очите.
Названията отразяват външни признаци на животното и са разпространени из цялата диалектна територия
Звѝзе, звѝска – млада овца.
Широка лъка, Маданско; Асеновградско; Смолянско; Ардинско.
Райчо го стадо раздигашеда си търси вакла звиска. Сватбарска песен от Северозападна България
Сирѝца – овца, на която е заклано или продадено агнето; сродно със старобългарската дума сиръ, сирота ‘сираче‘. Пазарджишко
Стъ̀рвна – овца, която се отделя от стадото си, от глагола стървя ‘отделям се’. Югоизточна България
Штерѝца — стара овца, която не може да ражда.
Шчираицата ич не родва, или ке а заколиме, или ке а продайме. Черешница, Леринско-Костурско
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.