Пафти
Съвременно значение
Традиционен накит от две украсени метални плочки за закопчаване на женски колан. Формата на плочките може да бъде правоъгълна, квадратна, обла, но най-харктерният вид са като листа на лотос с извити нагоре краища. Плочките са украсени с рисунки на растения и животни, а на някои пафти могат да се видят цели библейски сцени – Рождество, Благовещение, Възкресение.
Произход на думата
Думата е персийска по произход, заета е от турски.
Примери
Сърмен колан със сребърни пафти пристяга тънкия ѝ кръст. З. Сребров. Гривната ще краси ръката на някоя кипра мома, а сребърните пафти ще стягат кръста на млада невеста и ще пращят и пукат по време на вито, кръшно хоро. Д. Спространов
А отпред две сребърни пахти. Шуменско
Знание
В Българското средновековие пафтите са показвали социалния статус на мъжете. Носили са ги военачалници, а видът и украсата на катарамите са посочвали точно какъв чин и власт са имали. След падането на България под османско владичество в края на 14. в. българите нямат войска и военни, затова пафтите стават част от женското облекло.
От Възраждането и до днес те са елемент от традиционната женска носия. В българската народна култура те се осмислят като талисмани, които пазят жените от зли сили. Металът, от който са изработени, има отгонителна мощ. Освен това върху тях са изрисувани свещени християнски сцени, които също помагат в отблъскването на дявола. Според вярванията пафти могат да носят само омъжени жени, защото те заедно с колана пазят детеродните органи и плодовитостта на младите невести.
В българския език за назоваването на този важен елемент от женската носия се употребяват турските заемки: пафти, чапрази и рахтове. Думата пафти съществува във всички балкански езици: сръбски, български, гръцки, румънски, албански. А думата чапрази освен в балканските се среща и в повечето славянски езици. Следователно тези названия са изключително устойчиви в няколко езика поради важността на предмета, който назовават, в представите и вярванията на народите.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е персийска по произход, заета е от турски.
Разпространение
Копривщенско; Панагюрско; Карловско; Калоферско;
Троянско; Ловешко; Тревненско; Самоковско; Софийско;
Асеновградско; Чирпанско; Родопи; Добруджа; Охридско.
Примери
Аз би желал да зная, отде си ти вземал пари да купуваш чопрази и копринени подрясиици на калугерките. Л. Каравелов
Език и култура
В повестта „Маминото детенце“, цитат от която виждате в примерите, авторът Л. Каравелов използва думата чопрази като символ на скъпо женско облекло, за което синът му е откраднал пари.
Произход
Думата е персийска по произход, заета е от турски. В повечето говори означава ‘накити за кон’, но в някои развива преносно значение ‘накити за жена, пафти’.
Разпространение
Варненско; Поморийско; Провадийско.
Примери
Горната част на цокманя е набрана и се припасва с колань именуем „рафтови”, меден, на тежина около 4–5 оки. Д. Касабов
Произход
Думата означава ‘метална закопчалка за колан’ и е заета от италиански, вероятно през турски.
Разпространение
Поповско; Тетевенско.
Примери
Ето на, бай Марин: мъчи се да вкара каиша в токата, но не върви. Л. Стоянов
Културните ценности са намерени при разкопки на Римските крепости „Сексагинта Приста“ и „Тримамиум“, Средновековен град Червен и селищната могила при с. Бъзовец. Сред тях са монети, мъниста, накити и части от накити, вещи за бита, костени предмети, тежести, токи, фибули, съдове и части от съдове. Новини от Русе, 7. 04. 2020 г.
Език и култура
Думата тока се употребява като название на старинни, изработени от метал закопчалки. При археологически разкопки се откриват именно токи, характерни за облеклото на древните траки, римляни и гърци, живели по нашите земи.
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.