Пъпеш
Съвременно значение
Едногодишно растение от семейство тиквови с пълзящо стъбло, сърцевидни листа и голям, обикновено продълговат и бледожълт, ароматен и сочен сладък плод с куха вътрешност и множество семки по месестата част.
Произход на думата
Думата е от домашен произход и e резултат от народна етимология, свързана с пъп, пъпка. Назоваването е въз основа на малките издутини, подобни на пъпки, по кората на някои сортове пъпеш.
Примери
[Антица] искаше да се готви добре за работниците, .., да им се режат повече дини и пъпеши. Й. Йовков
Дойчин избра една голяма нива, .. и я приготви за любеници и пъпеши. К. Петканов
Южният му склон бе обработен и стотици едри любеници и жълти пъпеши препичаха охранените си гърбове. О. Василев
Като знам, че сега у нас е лято и вие си ядете дини и пъпеши неограничено, обхваща ме страшна носталгия. Д. Дублев
Не е пъпеш да го помериш, че да видиш зрял ли е. П. Р. Славейков
Знание
Пъпешът е стара земеделска култура, известна още от времето на вавилонците. В Европа и България е пренесена в началото на новата ера от древните гърци и римляни. Отглежда се в бостаните и дворовете на домовете.
Названията на пъпеша в българския език са предимно домашни и са свързани с външния вид на плода. А заетите от гръцки и турски думи отразяват връзките на българите със съседните народи на Балканите
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата произлиза от праславянски корен, свързан с глагола *duti със значение ʻнадувамʼ, в старобългарски надоути. Назоваването е въз основа на издутата форма на пъпеша и динята.
Разпространение
Видинско, Кулско, Ломско, Оряховско, Княжевацко, Нишко, Пиротско, Царибродско, Белоградчишко, Монтанско, Врачанско, Берковишко, Южно Мездренско, Елинпелинско, Кратовско, Скопско, Тетовско, Гостиварско, Галичничко, Прилепско, Битолско, Гевгелийско, Велеско, Щипско.
Примери
Не е диня, та да го помиришеш. Диалектен архив
Език и култура
Названието се открива и във фразеологизми:
Пожълтял като диня. Диал. Казва се за човек, който е болезнено блед.
Не е диня, та да го помиришеш. Поговорка
Произход
Думата е заета от турското kavun, kaun със значение ʻпъпешʼ.
Разпространение
Старозагорско, Ямболско, Чирпанско, Елховско, Малкотърновско, Тополовградско, Свиленградско, Асеновградско, Хасковско, Разложко, Девинско, Смолянско, Ивайловградско, Крумовградско, Дедеагачко, Лозенградско, Одринско, Бунархисарско, Мидийско, Бабаескийско, Узункьоприйско, Димотишко, Софлийско, Малгарско, Кешанско, Чаталджанско и Чорленско.
Примери
Софрата не се поддавала на описание: .. А плодове! Покрай благоухаещите кауни и карпузи — пъпеши и любеници, .., и екзотичните: фурми, ананас, нарове, смокини. Хр. Бръзицов
Произход
Думата е производна от корав с наставка –ец. Назоваването е въз основа на външния вид на плода, който има дебела твърда кора.
Разпространение
Мездренско, Сливнишко, Пирдопско, Софийско.
Примери
На бащината нива … намерихме напукани коравци и дини, които пръщят и се пръскат, щом допреш ножа до кората им. А. Каралийчев
От бостаните [Васил] крадеше най-добрите коравци и белязани дини, както вълкът задига белязаните агнета. А. Каралийчев
Произход
Названието е заето от новогръцката дума πεπονι.
Разпространение
Луковитско, Тетевенско, Панагюрищко, Пазарджишко, Пловдивско, Брезнишко, Пернишко, Самоковско, Босилеградско, Кюстендилско, Дупнишко, Благоевградско, Гоцеделчевско, Петричко, Делчевско, Охридско, Стружко, Леринско, Корчанско, Костурско, Кайлярско, Воденско, Кукушко, Солунско, Ениджевардарско, Валовищко, Сярско, Зиляховско, Ксантийско, Гюмюрджинско.
Примери
По-забележителни [растения] са:… дини, пипони, краставици и пр. Д. Мутев
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.