Плъзица
категории -> оръдия на труда -> плъзица
Съвременно значение
Плъзица е долната част на рало, която се плъзга по земята.
Произход на думата
Плъзица произлиза от същия корен, който е запазен в пълзя, плъзгам, който е праславянски по произход. От него произхождат и вариантите плаз, плажица.
Примери
Ралото бе изправено до хамбара. Ръчицата и плъзицата му опираха в оградата. Кр. Григоров
Като стъпил на плъзицата на ралото, прокарваше ония ти бразди, дълбоки и прави. Ив. Вазов
Струпаха надве-натри сватбата, даде му вуйко му една крава без опашка, продадоха едно парче земя, та му купиха и друга — оттук плъзица, оттам колело, и стана Дако домовладика. Чудомир
Знание
Плъзицата е много важен елемент от ралото. Примитивно рало с плъзица е изработвано още от древността, за да могат хората да обработват земята. Затова има и много разнообразни названия на плъзицата в българските диалекти. Повечето от тях са производни на домашни думи като: дръжка, рало, глава с различни наставки. Срещат се и думи, които подчертават функцията на плъзицата да крепи ралото, да го държи изправено. Така възникват основа, поставка, стан. Много по–рядко се откриват заемки от турски, които отразяват връзките между българския и турския език.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Разпространение
Самоковско; Пазарджишко; Пловдивско.
Разпространение
Софийско; Кюстендилско; Дупнишко; Благоевградско; Самоковско; Пазарджишко; Пловдивско; Родопите.
Разпространение
Пазарджишко.
Произход
Думата произлиза от общославянската глава и се употребява със значение ‘главна част’ – плъзица на ралото.
Разпространение
Пазарджишко; Санданско; Гоцеделчевско.
Примери
В широк длаб в края на воището е сложена къса и масивна плазица, наричана главина. Етнография на България
Разпространение
Банско; Петричко; Санданско
Произход
Обикновено думата дръжка се използва като название за частта на сечивото, за което то може да се държи, но в диалектите се употребява и за долната част на рало, която се плъзга по земята, защото двете образуват едно цяло.
Разпространение
Самоковско.
Произход
Думата еклеме е заемка от турски. Глаголът eklemek означава ‘съединявам’. Думата се употребява за назоваване на предмети, съставени от две части.
Разпространение
Панагюрско.
Произход
Думата е образувана от глагола забия. Употребява се на първо място за название на клин, който се поставя над палешника на домашното рало, за да го затегне; клин, който се набива отзад и отвън на воището.
Разпространение
Карловско; Ихтиманско; Кюстендилско; Брезнишко;Дупнишко; Петричко; Бориново; Маданско.
Примери
Палешникът има тънка дълга дръжка, която се заклинява в бръдцето с помощта на дървен забойник. Етнография на България
Разпространение
Смолянско; Девинско; Драмско; Маданско.
Произход
Основното значение на клада е ‘голямо дърво в гора, паднало на земята, недялана дебела греда; дънер’. Произхожда от старобългарската дума клада в същото значение.
Думата се употребява и за название на плъзица на рало, защото то представлява едра дървена част като дънер.
Разпространение
Девинско; Тетевенско; Родопите; Ботевградско; Троянско; Етрополско.
Примери
Заминали през една гора. Видели прострена една клада. Банско
Кладьовски дол съ казва така, щото там е имало клади – дървета отрязани. Тетевенско
Произход
Думата призлиза от прилагателното крив – срв. кривỳл – ‘извита, закривена част (често дървена или желязна), която съединява различни части от сечива’. Употребява се като название на плъзица на рало, защото тя представлява дебел леко закривен дънер, който е свързан с дръжката.
Разпространение
Девинско.
Разпространение
Гоцеделчевско.
Произход
Думата се използва за назоваване на плъзицата на ралото, защото е негова основна част. Произхожда от глагола ора.
Разпространение
Девинско.
Произход
Произхожда от глагола ора. Обичайно обозначава дръжката на сечивото, но се употребява и за назоваване на плъзицата, защото двете части са свързани.
Разпространение
Асеновградско; Девинско; Доспат.
Произход
Произлиза от праславянски корен, който носи значение ‘съединявам, свързвам’.
Произход
Произлиза от общославянския глагол поставя. Съвпада с първото значение на съвременната дума поставка ‘приспособление, на което се поставя или закрепва да стои нещо’. В диалектите назовава плъзицата.
Разпространение
Пернишко; Кюстендилско.
Произход
Думата ралица е образувано от древен корен, който се среща и в други славянски и европейски езици и служи за образуването на думи, които се отнасят до обработването на земята чрез обръщане, разместване и разрохкване на частиците от горния слой на почвата. Обичайно обозначава дръжката на сечивото, но се употребява и за название на плъзицата, защото тези две части са свързани.
Разпространение
Разложко.
Произход
Думата е производна от общославянското съществително ръка. Обичайно обозначава дръжката на сечивото, но се употребява и за назоваване на плъзицата, защото тези две части са свързани.
Разпространение
Самоковско; Разложко.
Произход
Сложна дума, образувана от сам и рало. Обичайно обозначава дръжката на сечивото, но се употребява и за назоваване на плъзицата, защото тези две части са свързани.
Разпространение
Самоковско.
Произход
Названието е сродно с глаголите стана и стоя, защото инструментът застава, стои на плъзицата.
Разпространение
Кюстендилско.
Произход
От турско taban ‘стъпало, ходило; подметка; основа на нещо’.
дабàн,
табанец
Разпространение
Карловско; Пиринско.
Примери
Плазица на правовоищно рало е табан. Пиринско
Произход
Думата е от турски произход и е с основно значение ‘челюст’, но в някои диалекти означава и ‘плъзица’.
Разпространение
Карловско; Пловдивско.
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.