Подница
Съвременно значение
Кръгъл глинен съд, който се нагорещява в жарава и се захлупва с връшник, за да се пече в него хляб, пита, баница и др.
Произход на думата
Думата е от български произход. Свързва се с праславянската дума pada, която стои в основата на думата под ‘земя’. По този начин образуваните от нея думи подник и подница означават ‘нещо, свързано със земята’. Сравни: подник ‘кошара, заемаща приземния етаж на къща’, подница ‘изба; овален глинен съд за печене на хляб, баница и под.’
Примери
Подница е прàстена паница с капàк, в кòято се печè лèп и бàница. Банско
Печàвме леп в пòдница. Велинградско
Хлябът се пече в пòдница, разлат като тепсия глинен съд. Курило, Софийско
Най-одгоре баницата се намазва с мас и се пече в пòдница. Царибродско
На Ириминден прàвяаме пòдници от кал. Радилово, Пещерско
Стръганата погàча се пече в пòдница. Сапарево, Дупнишко
Голèми пѝти печеме в пòдница. Кюстендилско
Знание
Подницата заедно с връшника представляват един умален символен образ на света. Долната част, подницата, която е направена от глина, е символ на земята, докато връшникът със своята сводеста форма е символ на небето и небесния свод.
Подницата и връшникът участват по особен начин в празника на покровителя на змиите – св. Йеремия. Самата подница се прави точно на този ден. Още в ранни зори момите, накичени с лепка (вид трева) по главите, отиват да копаят пръст. Тази пръст (глина) събират на едно място и всички се изреждат да я газят. Вярва се, че подницата има магическа сила и всеки, нагазил глината, от която тя се прави, ще се предпази от ухапване на змия. Връзката между подницата и змията е ясна на езиково равнище – и двете са свързани със земята. Тя съществува и на смислово равнище – змията е хтонично, нечисто същество, а и подницата често се мисли за нещо мръсно, например: Кошулята му станала на подница.
Обратно, според Българска легенда Господ, след като направил земята, я покрил с небето като с връшник, защото небето и връшникът са знак за нещо чисто и божествено.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Разпространение
Банско; Сапарево, Дупнишко; Жеравна, Котленско; Влахи, Кресненско; Хърсово, Санданско; Курило, Софийско; Цапарево, Петричко; Радилово, Пещерско; Царибродско.
Произход
Думата произхожда от стар славянски корен. Тя е родствена на череп костното образувание у човека и някои животни, където се намира мозъкът. Назоваването е въз основа на общия признак ‘вместилище, съд за нещо’.
Разпространение
Белоградчишко; Годечко; Гюмюрджинско; Маданско; Трънско; Прилепско; Родопско.
Примери
Црèпн’е не мòже се прàву от сèкакву зèмню, трèбе чѝсту, мàзну, без пèсък. Трънско
У црепнюту освèн погàче, печèмо и ягнища. Вукан, Трънско
Ке ми опечèш една погàча у црепн’àта. Родопи
Коа печат леп у црепнята и под връшниците. Прилепско
Произход
Железен или пръстен домакински съд за печене. Думата е заемка от турски, където означава ‘лист ламарина’.
Разпространение
Ардинско; Гоцеделчевско; Гюмюрджинско; Дряновско; Севлиевско; Старозагорско; Сливенско; Чирпанско; Крумовградско; Павелско; Пловдивско; Костурско; Хасковско; Чирпанско.
Примери
Нъ сàчъ хубиъ кътми стàвът. Динево, Хасковско
Нъ сàчъ пичèм кътми. Кортен, Новозагорско
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.