Произход

Думата е арабска, но е заета от турски освен в български и в сръбски, хърватски, гръцки. Запазва значението си в тези балкански езици. В българските диалекти фута е втората по разпространение дума след престилка.

Разпространение

Белослатинско; Радомирско; Софийско; Пернишко; Кюстендилско; Ихтиманско;

Трънско; Самоковско; Гоцеделчевско; Петричко; Плевенско; Ловешко; Русенско;

Разградско; Добричко; Старозагорско; 

Силистренско; Шуменско

Примери

Тя носеше стара българска радомирска фута. Сп. Теменуга, 1861

Едно от множеството названия на престилката е „фута” (или „ута”). Р. Топалова, Бургаски исторически музей

Престилката е основен акцент в женския традиционен костюм, като се нарича и фута, фуста или прегач. Етнографски музей в Ловеч

Произход

Думата скут ‘част от тялото на седнал човек – бедрата и корема’ е заемка в славянските езици от старогермански. Открива се в сръбски, хърватски, български, руски и черковнославянски. От нея с различни наставки са образувани названията за престилка, тъй като тя покрива тази част на тялото.

Разпространение

Кюстендилско; Дупнишко; Благоевградско;

Радомирско; Трънско; Гоцеделчевско; Свиленградско; Ивайловградско.

Примери

Па го в скута събрала, та го занесла, занесла всред село на купището. Народна песен

Жената отри ръце в скутника си и избърса очите си с опакото на китката. В. Ляхова

Ми увила зеленъ венецъ. На венецотъ деветъ киски … Те собра’а, добро, све во скутниците. Народна песен, Братя Миладинови

Език и култура

В българския език се откриват няколко домашни названия за тази част от облеклото: престилка, прегач, опрегач, опрешка, препасак, общославянски са и думите скута, прескутник, скутник, макар че в тях се крие много стара германска заемка. Употребяват се и две заемки от турски: фута и пещимал. Интересно е да се знае, че всички названия са общи за няколко славянски и балкански езика. Вероятно това се дължи на факта, че престилката играе важна роля в женското облекло на тези народи.

Произход

Думата е образувана от корена  –скут–, представка пре– и наставка –ник.

Разпространение

Пирдопско; Банско; Разложко; Дупнишко.

Примери

Съставни части: риза, рокля (фустанела), престилка (ален прескутник), чорапи, чехли (папуци). Описание на моминска носия от с. Добринище, Разложко

Към празничния „атлазен” костюм задължително се поставя престилка, позната като „ален прескутник”. Г. Тодева, Музей на Банско

Произход

Думата е образувана от стар славянски корен прѧг [пренг] с различни наставки и представки. В тези названия престилката се представя като нещо, което съединява, свързва частите на женското облекло.

Разпространение

Радомирско; Ихтиманско; Пернишко; Годечко; Самоковско; Благоевградско; Разложко; Санданско; Петричко; Софийско; Трънско; Брезнишко.

Примери

На кръста се опасва пояс – червен или на ивици, и престилка (прегач) – с втъкани едри пъстроцветни тръкалини (растителни мотиви). Традиционни носии от Подгорието

Характерна за тракийските сукманени носии е наличността само на предна престилка (прегач, фуста). Тракийска женска носия

Саята тук е бяла и задължително с червен опрегач. Музей в Дупница

Червена вълнена опрешка показва народно читалище “Светлина-1932” в брезнишкото село Сопица за националния онлайн конкурс “Престилката – символ на женското начало”. Сайт за новини от Брезнишко

Произход

Думата е образувана от корена в препасвам, препаша със значение ‘пристягам нещо около кръста’ и с наставка –ак. Коренът е праславянски и се открива във всички славянски езици.

Разпространение

Великотърновско; Пазарджишко; Асеновградско; Гоцеделчевско; Девинско.

Примери

Отпред, където се събирали двата края на антерията, поставяли дълъг препасак (престилка) до земята, изтъкан от фина, боядисана в различни цветове вълнена прежда. Редуват се цветове от яркожълто до бордо, тъмносиньо, тъмнозелено и цикламено. Сърница – традиции и обичаи

Произход

Думата е заета от турски език, но е персийска по произход. Открива се също в сръбски и хърватски.

Разпространение

Банско; Разложко; Благоевградско; Петричко; Пазарджишко; Пловдивско; Велинградско; Свиленградско; Панагюрсо; Варненско; Севлиевско; Пернишко; Горнооряховско.

Примери

Капанският пищимал е ситно надиплен, черен, с дребни цветни орнаменти по краищата. Исторически музей в Търговище.