Прозорецът се осмисля като връзка между човека и света, като възможност за опознаване на нови светове,. Затова той присъства и в българската художествена литература и във фолклора. 

В литературата:

И ще направя за тебе 

в градини нови сараи 

със дванадесет капии, 

с триста прозорци джамлии. 

С миндери ще ги обградя, 

с ястъци ще ги обредя, 

с дюшеци ще ги постеля 

да седиш на тях, да гледаш, 

додет ти видят очите. . 

– Стамбул е, аго, за мене 

тука, дето аз съм родена, 

а най-хубави сараи 

там онзи моят бащин дом. 

Що ми са много капии, 

когато мога от една 

да ходя и да дохождам? 

Що ми са триста прозорци, 

когато мога всякога 

от едно само прозорче 

да гледам деня слънцето 

и вечер ясен месечка 

с мильони звезди около!

Из „Изворът на Белоногата“ от П. П. Славейков

Ето нашето зимно стъкло. 

То не е, то не е сякаш същото: 

няма вече ни пътя, ни къщите: 

само бяла гора от сребро. 

И през нея минават прегърнати 

мойто братче и мойта сестра. 

В посребрената бяла гора 

накъде ли самички са тръгнали? 

Из Прозорец от Атанас Далчев

Пословици

На кочина прозорец и на курник катанец.

През прозореца влязва, през вратата излязва.

Човек с едно око и одая с един прозорец.

Две одаи с един прозорец

Прозорецът в българските пословици може да бъде символ както на излишно разточителство (На кочина прозорец и на курник катанец), така и на  недостиг (Човек с едно око и одая с един прозорец.Две одаи с един прозорец).

Модели на човешко поведение също могат да бъдат онагледени чрез прозорец. И днес за нахален човек се казва: Ти го гониш през вратата, той влиза през прозореца. От друга страна, реабилитацията на недооценен човек може да бъде представена с точно обратната поговорка: През прозореца влязва, през вратата излязва.

Прозорецът присъства и в някои обреди. Например на много места тялото на покойника се изнася през прозореца, за да не се връща повече вкъщи като вампир, таласъм и под.