Малки изпържени късчета сланина или месо.
Названието произхожда от глагола пържа, който е общославянски и от праславянски произход.
Когато сланината от свинете се топи на мас, оставят в маста остатъци, които се наричат пръжки. Диалектен архив.
В някои говори думата жумерка е придобила преносно значение и означава ‘слабо, стопило се дете или животно’. Така е станало в говора на село Кесарево (Горна Оряховица). Пак там се е образувал и глаголът жумеркам със значение ‘eдва ям’: Ни гу ли видиш, идва жумерка там. Същите значения: ‘пръжка от сланина’ и ‘слабоват, невзрачен човек’, се наблюдават в говора на с. Златарица, Еленско. В гр. Копривщица също жýмерка означава ‘малък, дребен човек’. Различните значения показват връзката между малките пръжки и малките, слаби хора.
В българския език названията за пръжки са свързани с начина на приготвянето им, при което те се пържат и се стопяват.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думите означават ‘остатъци от топена сланина’. Те произхождат от старобългарския глагол жьмѫ ‘стискам, мачкам’, който днес се открива в жмя ‘стискам си клепачите’. Названията вероятно се опират на начина на приготвяне на пръжките, те сякаш се смачкват при изпържването.
Разпространение
Среща се в голяма част от българската езикова територия, най-вече в Североизточна и Югозападна България; Прилепско.
Примери
Подигни си главата. Да те видя хубава ли си. Или и ти си някоя изпражена от слънцето жумерка. П. Тодоров
Произход
Думата е заета от гръцки.
Разпространение
с. Дълбоки, Старозагарско; Твърдица; Дедеагачко; Солунско.
Примери
Топи мас и остават цикариди. Диалектен архив
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.