Произход

Думата е заета в български от турски.

Разпространение

Врачанско; Трънско; Софийско; Гоцеделчевско; Плевенско; Хасковско; Велешко; Прилепско; Солунско.

Примери

Засега само ще обадя, че с този бял япанджак  Дякона е бил заловен в Къкринското ханче в оная нощ на фатално стекли се обстоятелства и той ще го съпровожда до самото бесило. Павел Павлов

Произход

Думата е персийска, но е заета в български от турски.

Разпространение

Благоевградско; Разложко; Петричко; Гоцеделчевско; Смолянско.

Примери

В тъмното младите люде, които вардеха около поляната, намятаха бащите си и дядовците си с плъстени овчарски кебета. А. Дончев

Рано рани Смилания войвода, / петнадесет деня преди Благовец; / захвана ги киша лапавица, / от полунощ суха ледовина, / замръзнаха тия тънки пушки, / замръзнаха за бели кебета. Народна песен

Произход

Думата е заета от италиански през сръбски. Италианската дума е със значение ‘гащи, панталони’, в сръбски тя назовава ‘дебел вълнен плат’, в български първоначално е налице само това значение. Но от 14. в. тя се употребява като ‘дебела вълнена дреха, ямурлук’. От същата италианска дума е заета българската калцуни – название на чорапи и обувки.

Разпространение

Севлиевско; Харманлийско; Ивайловградско; Преспенско.

Примери

На гърба му беше преметнат дебел овчарски клашник — на редове бозав, на редове бял, от което той изглеждаше още по-едър. Ст. Загорчинов

Той беше наметнат с тъмносив клашник, покрит с дълги, вълнени реси. Д. Спространов

Език и култура

В съвременния българския език са се запазили домашните названия власеница, вретище, плащ, багреница, които се откриват още в старобългарски. Но те не назовават мъжка горна дреха от дебел плат. За нея се употребяват четири заемки от турски – ямурлук, япанджак,  кебе, чепкен, и две от италиански – клашник и кабаница. В тези заемки се крият и стари персийски, ирански и латински корени. Разнообразието от думи за тази част от облеклото показва в какви контакти е влизал българският език и народ през вековете.

Произход

Думата се среща във всички славянски езици, както и в албански и гръцки. Вероятна староиранска заемка.

Разпространение

Нишко; Босилеградско; Скопско.

Примери

Борис не се върна в града. Облече се в доста похабени бели шаячни бечви … препаса се с два колана куршуми, дадоха му една дълга мартинка, наметна се с гуна. Д. Талев

Одърът беше покрит с нова селска черга, край чисто варосаната стена беше сложена тъкана възглавница, виждаше се хвърлена там и дебела, мъхната гуня. Д. Талев

То е сухо, скоклесто момче, със здраво, набито тяло, със стегнати цървули и дълга гуня, метната през рамене — подвеяна от вятъра. Д. Немиров

Я фърли гуня на жълта дуля, / а калимявка на калинчица, / ето те тебе разкалугерил. Народна песен

Произход

Думата е стара заемка от италиански в славянските езици, румънски и унгарски. В италиански тази дума се свързва с по–ранна латинска, затова подобни думи има и в испански, френски. Но най–интересното е, че в латински тази дума също е заемка от персийски през арабски. Историята на кабаница показва какви връзки между езиците и народите е имало през вековете

Разпространение

Ботевградско; Великотърновско; Банско; Луковитско; Тетевенско; Трънско.

Примери

Снощи е дошел, ванка е легнал, / ванка е легнал под кабаница, / под кабаница на зеленишка. Народна песен

Понякога съберат нощем стадата и двамата полегнат край огъня, завити с кабаниците. Н. Нинов

Произход

Думата е заета в български от турски.

Разпространение

Благоевградско; Разложко; Гоцеделчевско; Петричко; Санданско.

Примери

Дрипава зелена гъжва … съдран чепкен на плещи, с оръфани ръкави … Така Огнянов беше неузнаваем. Иван Вазов

Овчарят, що седеше край огъня, свали качулката на чепкена от главата си. Т. Влайков

Език и култура

Думата е диалектна и Вазов я използва в романа „Под игото” при описанието на дрехите на Огнянов, който трябва да изглежда неузнаваем. Така Вазов изтъква специфичното, различното облекло на героя си. Много писатели използват диалектните думи именно с такава цел, те правят езика по-богат и интересен.