Радостта присъства в пожеланията, песните. Тя е символ на доброто, на късмета в живота. Почти всеки българин знае песента: Прехвръкна птичка през равни двори… 

Измеренията да радостта са представени във възходяща градация. Започва с богата реколта по нивите, много животни и живот и здраве на децата:

Прехвръкна птичка през равни двори
през равни двори над бял трендафил.
Леко похвръкна тихом повика:
– Я излез излез млада невясто.
– Я излез излез млада невесто,
радост ти нося, радост голяма.
Златни са ниви редум класили
вакли овчици все са близнили.

Вред са дечица живи та здрави…

Радостта присъства и в поезията. В стихотворението на П. П. Славейков тя се свързва с младостта: 

Докле е младост, всичко е шега; 

не хвърля сянка на сърце тъга; 

дори тъгата извор е на радост; 

докле е младост, ах, докле е младост! 

Докле е младост, П. Славейков.

В живота на селянина радостта се свързва с добрата реколта:

Затопли радост на сърцето, усмивка свърне на лицето, въздишка кротка, пръст до пръст, 

ръка неволно прави кръст…

Градушка, П. К. Яворов.

Плахата радост, копнежът по щастие са ключови мотиви в поезията на Д. Дебелянов:

Кат бреме хвърлил черната умора, 

що безутешни дни ти завещаха — 

ти с плахи стъпки да събудиш в двора 

пред гостенин очакван радост плаха.

Да се завърнеш в бащината къща, Д. Дебелянов 

Познавам своя път нерад,

богатствата ми са у мене,

че аз съм с горести богат

и с радости несподелени.

Сиротна песен, Д. Дебелянов.

Една от най-големите радости е човек да има свои деца: 

 Не давам, не давам да го носиш никъде — рече Пена и майчински го притисна. 

— Земи го, бре Стояне, земи го… Жадувал си толко години за дете — господ ти праща две. Късмет. Грешно е да го връщаш… Я колко е мъничко. Отчувай си го — рекоха жените. Сиромашка радост Е. Пелин