рИЗА

                    категории -> облекло -> риза

Съвременно значение

Тънка дреха до кръста с яка и ръкави, която се закопчава отпред с копчета и може да се носи и под сако, жилетка, пуловер. 

  1. Мъжка или женска дреха от домашнотъкан плат, дълга до кръста, коленете или до петите, която се носи под друга дреха – Цяла Средна и Източна България.
  1. Кожа, която змията сваля на пролет – Горнооряховско; Габрово; Благоевградско; Девинско; Смолянско.
  1. Обвивката на плода в утробата на майката – Благоевградско, Велешко; Костурско.
  2. Кърпа – Костурско; Битолско; Преспенско; Габрово.

5. Дъга – Родопи.

Произход на думата

Думата е праславянска. Среща се във всички славянски езици и в старобългарски. В старобългарски означава изобщо дреха, а по-късно стеснява значението си.

Примери

Слънцето печеше силно и нане Стоичко беше захвърлил вечното кожухче, с което не се разделяше ни зиме, ни лете. Кълчищената му риза беше мокра от пот. Елин Пелин

Събираше повет по гората, змийски ризи — с тях обличаше бастуни. Й. Радичков

Хаджи Димитър също има съдбата на тези, в чието житие-битие народът търси необичайното. Съществува мълва, че е роден с риза. Вл. Демирев

ризниче ‘дете, родено с ципа’ Еленско

бабина риза ‘небесна дъга’ Геров

Знание

В българската култура ризата се осмисля като много важен елемент от жизнено необходимите вещи за човека, затова нейното притежание или подаряване имат и символичен смисъл.  Това личи във фразеологизмите:

Събличам ризата от гърба на някого. Ограбвам някого, като го оставям без каквито и да е средства.

Давам си и ризата от гърба. Готов съм да жертвам всичко, което имам. 

Изваждам кирливите ризи на някого. Показвам открито, пред всички лошите дела на някого.

Нямам риза на гърба си. Много съм беден.

Роден с риза. Който има голям късмет.

nimble-made-DRM_6zFkPFw-unsplash

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Мъжка или женска дреха от домашнотъкан плат, дълга до кръста, коленете или до петите, която се носи под друга дреха.

Думата се открива още във Влахо–българските грамоти от 14. в.

Произхожда от балканския латински език, заета в български, а от него се разпространява в останалите славянски езици.

Разпространение

Западна България: Видинско; Ломско; Белоградчишко; Монтанско; Врачанско; Софийско; Пернишко; Радомирско; Кюстендилско; Самоковско; Дупнишко; Благоевградско; Разложко; Гоцеделчевско; Петричко; Южно Свиленградско; Източна Тракия в Турция и Западна Тракия в Гърция.

Примери

Стани, момно лъо, йотвори ми, Стана мома, гола, боса, / гола, боса, по кошуле, / йотвори му, йотключи му. Народна песен

Език и култура

В народните представи облечени в кошуля са децата и младежите, затова съществуват диалектни думи: кошулко Самоковско и кошулче Велешко със значение ‘младеж, младо момче’.

В българския език са запазени само домашни думи за назоваване на тази дреха, които съществуват още от старобългарски. Това доказва значимостта на ризата като елемент от облеклото.

Произход

  1. Къса лека риза.
  2. Къса долна риза.

Среща се още  в старобългарския език: срачица ‘долна дреха, риза’. Праславянска дума, разпространена във всички славянски езици.

Разпространение

Северозападна България, Елинпелинско.

Примери

На ризата викаме срака. Врачанско

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.