Рокля

                    категории -> облекло -> рокля

Съвременно значение

Горна женска дреха с различна дължина със или без ръкави.

Произход на думата

Думата е немска по произход, но е заета в български от сръбски или хърватски. 

Примери

Няколко двойки, момичета с басмени рокли и момчета с каскети, се въртят пред кафенето и един гарсон разнася бира по масите. К. Константинов

 

Тя, като събра малко дългата си копринена рокля, повдигна хубавия си крак и стъпи върху високото триножно столче. Елин Пелин

Знание

В българската култура облекло, подобно на съвременната рокля, навлиза късно, през 19. век. Затова и голяма част от названията са заемки от немски, френски, италиански, тоест от езиците, свързани с модното облекло в Европа.

Традиционното облекло като част от женската носия запазва по-стари названия. Между тях са общославянското рухо и прабългарското чепак. Но и заемките от други балкански езици, с които влиза в контакт българският, като сукман, кафтан, сая от турски и фустан, литак от гръцки също са чести в диалектите.

Разнообразните названия за рокля в диалектите отразяват влиянието на различни култури върху българите през вековете.

 

smart

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Вариантът фуста има две значения: ‘пола’ и ‘рокля’. Тук се дава разпространението на думата със значение ‘рокля’.

Думата е заета от гръцки език.

Разпространение

Благоевградско; Босилеградско; Велинградско; Етрополско; Ихтиманско; Копривщенско; Кюстендилско; Радомирско; Разложко; Охридско; Смолянско; Санданско; Трънско; Горнооряховско;

 Свиленградско; Смолянско.

Примери

С кадифе фустан до земя. Народна песен

Можеш ли фустан да круиш? Народна песен

Тя чак сега видя, че е необлечена. Намъкна си шаячния фустан, запаса прескутника. Банско

У гребенското население булката се облича с аляна фуста от джамфез (коприна). Сб. Добруджа

Произход

Дълга женска дреха, подобна на рокля без ръкави, която се облича върху блуза. Думата е заемка от турски.

Разпространение

Асеновградско; Берковско; Врачанско; Добричко; Еленско; Ихтиманско; Котелско; Панагюрско; Силистренско; Свиленградско;

Старозагорско; Самоковско; Тополовградско.

Примери

Млада боса жена с къс сукман държи малко дете. А. Каралийчев

Която може да си ушие сукман, тя е за женене. Силистренско

Произход

Думата е заета от френски.

Разпространение

Благоевградско; Габровско; Ихтиманско; Ловешко; Софийско;

Търговищко.

Примери

Дали ти и мена мъничка или ти и роба лошава. Народна песен

Беше облечена в дълга домашна роба от виолетов сатен. В. Геновска

Часът беше три, когато Любица се яви …, облечена в една дълга копринена роба. Ив. Вазов

Произход

Думата е заета от турски, но е италианска по произход.

Разпространение

Асеновградско; Благоевградско; Банско; Девинско; Ихтиманско;

Кукушко; Костурско; Ломско; Маданско; Пловдивско; Разложко;

Смолянско; Троянско; Трънско; Чепеларско.

Примери

Извади, снао, рубата / хубаво да се премениш. Народна песен. Продаде мама дълга ливада / .. / да ти направи руба болярска. Народна песен

Рубата, що облачи, е невестинска руба. Благоевградско

Облекла йе рубу прилегату. (Облякла е руба прилична, хубава.)

Народна песен

Произход

Думата може да назовава и мъжко, и женско горно облекло. Тук се дава разпростране-нието на кафтан със значение ‘женска рокля’.

Думата е заета от турски, но е персийска по произход.

Разпространение

Асеновградско; Банско; Благоевградско; Видинско; Дупнишко; Кукушко; Лозенградско; Пазарджишко; Пловдивско; Самоковско;

Смолянско.

Примери

Да дадем конце бêл ибришим / да ти ушие бêл кафтан. Смолянско

Та лю шие, та лю крои момин кафтан, шаренписан. Народна песен

Произход

Сукман с тесни поли или от тънък плат.

Думата е заета в български и други балкански езици от гръцки.

Разпространение

Благоевградско; Брезнишко; Годечко; Гоцеделчевско; Дупнишко;

Ихтиманско; Карловско; Ловешко; Пернишко; Пловдивско;

Самоковско; Софийско; Трънско; Харманлийско.

Примери

Даруваа свекървата с литак. Радомирско

Извади ми литако от кофчего. Софийско

Сърмата беше признак, че баба Велиновица не е като сиромашките раздолчанки, върху чиито литаци нямаше дори гайтани. Кр. Григоров

Произход

Думата е общославянска, среща се във всички славянски езици. Значението ѝ се е стеснило, първоначално означава ‘облекло, дреха’, а по-късно ‘вид рокля’ или ‘вид носия’. Подобно е промяната в значението на думата риза в българския език.

Разпространение

Асеновградско; Велинградско; Драмско; Копривщенско;

Кукушко; Гоцеделчевско; Пернишко; Пещерско; Самоковско; Софийско; Трънско; Чепинско.

Примери

Тогай йа Стойан предреши, / даде йи рухо чобанско, / та стана млади кехайа. Народна песен

Премени се дете, облекло йе рухо невестинско. Народна песен

Произход

Думата означава ‘вид сукман’ или ‘горната част на сукман’.

Думата се открива още в старобългарски и е прабългарска по произход.

Разпространение

Великотърновско; Севлиевско; Троянско; Шуменско.

Примери

Дипленият сукман има пазва, от която може да се показва ризата с шевицата. Къдравият е чепак, който се закопчава встрани отгоре от огърлето до кръста. Троянско

Произход

Думата е заета от турски.

Разпространение

Шуменско.

Примери

И сега, пристегната в тъмнозелена сая, с извита пазва и тесни шарени ръкави, тя беше като изваяна. Г. Райчев

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.