Горна женска дреха с различна дължина със или без ръкави.
Думата е немска по произход, но е заета в български от сръбски или хърватски.
Няколко двойки, момичета с басмени рокли и момчета с каскети, се въртят пред кафенето и един гарсон разнася бира по масите. К. Константинов
Тя, като събра малко дългата си копринена рокля, повдигна хубавия си крак и стъпи върху високото триножно столче. Елин Пелин
В българската култура облекло, подобно на съвременната рокля, навлиза късно, през 19. век. Затова и голяма част от названията са заемки от немски, френски, италиански, тоест от езиците, свързани с модното облекло в Европа.
Традиционното облекло като част от женската носия запазва по-стари названия. Между тях са общославянското рухо и прабългарското чепак. Но и заемките от други балкански езици, с които влиза в контакт българският, като сукман, кафтан, сая от турски и фустан, литак от гръцки също са чести в диалектите.
Разнообразните названия за рокля в диалектите отразяват влиянието на различни култури върху българите през вековете.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Вариантът фуста има две значения: ‘пола’ и ‘рокля’. Тук се дава разпространението на думата със значение ‘рокля’.
Думата е заета от гръцки език.
Разпространение
Благоевградско; Босилеградско; Велинградско; Етрополско; Ихтиманско; Копривщенско; Кюстендилско; Радомирско; Разложко; Охридско; Смолянско; Санданско; Трънско; Горнооряховско;
Свиленградско; Смолянско.
Примери
С кадифе фустан до земя. Народна песен
Можеш ли фустан да круиш? Народна песен
Тя чак сега видя, че е необлечена. Намъкна си шаячния фустан, запаса прескутника. Банско
У гребенското население булката се облича с аляна фуста от джамфез (коприна). Сб. Добруджа
Произход
Дълга женска дреха, подобна на рокля без ръкави, която се облича върху блуза. Думата е заемка от турски.
Разпространение
Асеновградско; Берковско; Врачанско; Добричко; Еленско; Ихтиманско; Котелско; Панагюрско; Силистренско; Свиленградско;
Старозагорско; Самоковско; Тополовградско.
Примери
Млада боса жена с къс сукман държи малко дете. А. Каралийчев
Която може да си ушие сукман, тя е за женене. Силистренско
Произход
Думата е заета от френски.
Разпространение
Благоевградско; Габровско; Ихтиманско; Ловешко; Софийско;
Търговищко.
Примери
Дали ти и мена мъничка или ти и роба лошава. Народна песен
Беше облечена в дълга домашна роба от виолетов сатен. В. Геновска
Часът беше три, когато Любица се яви …, облечена в една дълга копринена роба. Ив. Вазов
Произход
Думата е заета от турски, но е италианска по произход.
Разпространение
Асеновградско; Благоевградско; Банско; Девинско; Ихтиманско;
Кукушко; Костурско; Ломско; Маданско; Пловдивско; Разложко;
Смолянско; Троянско; Трънско; Чепеларско.
Примери
Извади, снао, рубата / хубаво да се премениш. Народна песен. Продаде мама дълга ливада / .. / да ти направи руба болярска. Народна песен
Рубата, що облачи, е невестинска руба. Благоевградско
Облекла йе рубу прилегату. (Облякла е руба прилична, хубава.)
Народна песен
Произход
Думата може да назовава и мъжко, и женско горно облекло. Тук се дава разпростране-нието на кафтан със значение ‘женска рокля’.
Думата е заета от турски, но е персийска по произход.
Разпространение
Асеновградско; Банско; Благоевградско; Видинско; Дупнишко; Кукушко; Лозенградско; Пазарджишко; Пловдивско; Самоковско;
Смолянско.
Примери
Да дадем конце бêл ибришим / да ти ушие бêл кафтан. Смолянско
Та лю шие, та лю крои момин кафтан, шарен–писан. Народна песен
Произход
Сукман с тесни поли или от тънък плат.
Думата е заета в български и други балкански езици от гръцки.
Разпространение
Благоевградско; Брезнишко; Годечко; Гоцеделчевско; Дупнишко;
Ихтиманско; Карловско; Ловешко; Пернишко; Пловдивско;
Самоковско; Софийско; Трънско; Харманлийско.
Примери
Даруваа свекървата с литак. Радомирско
Извади ми литако от кофчего. Софийско
Сърмата беше признак, че баба Велиновица не е като сиромашките раздолчанки, върху чиито литаци нямаше дори гайтани. Кр. Григоров
Произход
Думата е общославянска, среща се във всички славянски езици. Значението ѝ се е стеснило, първоначално означава ‘облекло, дреха’, а по-късно ‘вид рокля’ или ‘вид носия’. Подобно е промяната в значението на думата риза в българския език.
Разпространение
Асеновградско; Велинградско; Драмско; Копривщенско;
Кукушко; Гоцеделчевско; Пернишко; Пещерско; Самоковско; Софийско; Трънско; Чепинско.
Примери
Тогай йа Стойан предреши, / даде йи рухо чобанско, / та стана млади кехайа. Народна песен
Премени се дете, облекло йе рухо невестинско. Народна песен
Произход
Думата означава ‘вид сукман’ или ‘горната част на сукман’.
Думата се открива още в старобългарски и е прабългарска по произход.
Разпространение
Великотърновско; Севлиевско; Троянско; Шуменско.
Примери
Дипленият сукман има пазва, от която може да се показва ризата с шевицата. Къдравият е чепак, който се закопчава встрани отгоре от огърлето до кръста. Троянско
Произход
Думата е заета от турски.
Разпространение
Шуменско.
Примери
И сега, пристегната в тъмнозелена сая, с извита пазва и тесни шарени ръкави, тя беше като изваяна. Г. Райчев
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.