Сърце
категории -> части на тялото -> сърце
Съвременно значение
- Централен орган на кръвообращението, който у човека се намира в лявата страна на гърдите. Понякога сърце се употребява метонимично, за да означи именно тази част от тялото, където се намира то – гръдния кош, гърдите.
- Думата има и преносни значения, които често се употребяват. Те са свързани с разбирането, че сърцето е средище на възприятия, чувства, желания, настроения, извор на обич, състрадание, отдаденост, безстрашие и т.н. Думата в това значение се използва в многобройни изрази, например без сърце, на драго сърце, златно сърце, изстива ми сърцето към някого, от все сърце и др.
- Друго преносно значение, свързано с етимологията на думата, е разбирането за сърцето като среда, център на нещо, както в изразите в сърцето на планината или в сърцето на земята. Може да обозначава също средината, сърцевината на някои плодове, зеленчуци, стъблата на растения.
- Думата сърце се употребява в диалектите и със значение ‘корем’, което също се развива от първичното първичното значение ‘среда, средина’. Трябва да се препрати към стомах/корем.
5. Известни са и примери за употреба на думата сърце вместо ‘мъжки полови органи’.
Произход на думата
Думата идва в съвременния език от старобългарското сръдьце, което от своя страна е наследник на прастар първоначален корен със значение ‘среда’.
Примери
Тя бе забила остър нож в сърцето си. (знач. 1) Елин Пелин
Във ваклите очи на свойта рожба / когато се тя вгледа и познай / в тях Ива — до сърце си го притисне. (знач. 1) П. П. Славейков
Както беше се привел, непознатият тури ръка на сърцето си. (знач. 1) Й. Йовков
Устрелило малка мома, устрелило я в клето сърце. (знач.1) Шипка, Казанлъшко
Мария му сърце изнича (изважда), като малко пъстро змийче. Търновско
Не оставяй да изстине / буйно сърце на чужбина. (знач. 2) Хр. Ботев
За сърцата що се любят и смъртта не е раздяла. (знач. 2) П. П. Славейков
Един злобен ропот се понесе от недоволните души и отчаяните сърца, които почнаха да давят с вино и ракия тъгата и мъката си. (знач. 2) Елин Пелин
Любовникът в тия шарки (на яйцето) чете сърцето на тая, която му го е пратила. (знач. 2) Д. Маринов
Ноло ище (иска) превит кравай, и то да е преди слънце,
Преди слънце с правно сърдце (занч. 2). Д. Маринов
Ноло ище едно ягне, сутрин рано на Гергьовден, с чисто сърдце подарено, с права ръка подадено. (знач. 2) Д. Маринов
Спуснал се в мината и от сърцето на земята откъртил червена самородна руда. (знач. 3) А. Каралийчев.
А понякога туй брашно ще се пресее и през три сита, за да остане само сърцето на зърното. (знач. 3) Д. Маринов
Знание
Според народни вярвания, дете, което е родено от обикновена жена, но откърмено от самовила, се различава от другите по външни белези и по необикновената си сила, която се проявява в определени случаи. Такива деца се наричат юнаци и се вярва, че те имат повече от едно сърце – обикновено три, но понякога и осем или десет. Срв. Народна песен:
Що да види на клето сърце!
Осем сърца като всяко сърце,
Я девето – змия усойница;
Девет сърца като всяко сърце,
Я десето – тая люта змия.
Тук употребеното сравнение „люта змия“ означава „юнашко сърце“.
Душата обитава в сърцето на човека и непрестанно излиза и влиза – сянката и дъхът, и оттам ние усещаме, че сърцето тупти. Докато сърцето тупти, дотогава знаем, че душата е в нас. Когато престане да тупти, това показва, че душата е излязла и човек е умрял. Когато някой не е умрял, а само се е пренесъл, познава се по това, че сърцето му пъпле (много слабо тупти), но пак тупти. Душата живее в сърцето, а снагата (тялото) е нейната къща. Ако се наруши някоя от главните части на тялото, душата излиза. Балванци, Дряновско.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Разпространение
Дряновско.
Примери
Да идете у Петкана,
Да я устрелите в сърдцето
И у гроба да я изпратите. (знач. 1) Дряновско
Ай ти тебе, незнаена делийо!
Нещо мене сърце ме набольвит.
А егиди дете малечко(в)о!
кога сум бил како тебе дете,
многу пъти сърце ме болило,
мали деца така болит сърце. (знач. 4) Марко и дете Дукадинче, Прилепско.
Ка те фàти сарцèто (когато те заболи корема –знач. 4)) бèс шèк’ер да го пùеш и пłрвийат дèн ти помùнви. Бобощица, Корчанско
Сутринта на Гергьовден всеки гледа да пие вода на гладно сърце , но из барде (стомна), защото тогава се пречиствала кръвта. Д. Маринов
Дали не знаеш биле за рожба,
Биле за рожба за клето сърдце? (Знач. 4).
Къз клисе – Момина църква, Бургаско.
Примери
Е цòрква бỳлгарска, на сòрце ùмат со бỳлгари. (знач. 3) Гиневец, Голо бърдо
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.