Шейна
категории -> оръдия на труда -> шейна
Съвременно значение
Превозно средство, обикновено върху два плаза, което се плъзга, пързаля по сняг или лед.
Произход на думата
За произхода на думата има много хипотези – учените я смятат за заемка от алтайски, тюркски и др. или за прабългарска.
Примери
Снегът продължаваше да вали и образуваше дебел, пухкав килим, по който вече се хлъзгаха шейни. Дим. Димов.
Когато пада сняг в полята / и някъде звънтят шейни, / какво спокойствие в душата / донасят зимните ни дни. Сл. Красински
Винаги крадешком отивах на пързалката, дето някои другарчета по милост ми отстъпват своята шейна да се спусна и аз веднъж-дваж надолу. Т. Влайков
Знание
Примитивна шейна е изработвана още в древността, за да могат хората да се придвижват по снега в студените месеци на годината. Естествено, в по–студените области на земята шейната се използва като основно превозно средство и затова за няколко от названията на шейна в българския език учените предполагат, че са стари тюркски или алтайски заемки, тоест вероятно е да са възникнали в Сибир.
В България шейната се използва само през зимните месеци. Но тя освен превозно средство може да бъде и средство за спорт и забавление. Особено важна е шейната за всички народи, които вярват в легендата за дядо Коледа, който пътува с вълшебна шейна, теглена от осем елена. Тази шейна, освен че се плъзга, може и да лети.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Разпространение
Ботевградско.
Примери
Докараа едни шаня дръва. Ботевградско
Разпространение
Никополско; Беленско; Еленско; Етрополско; Троянско; Пирдопско; Ихтиманско; Разложко; Асеновградско; Гоцеделчевско; Смолянско; Маданско; Крумовградско.
Примери
Шейната има два табана с по два крака, над тях два стола със килими. Беленско
Шеийната се състои от две плъзи, на плъзите се забиват крака, над краката има дървени столове, коитко съединяват шейната. Троянско
На шушкалката (пързалката) имаше много деца с шейни. Пирдопско
Стегнах за зимата шейнатъ. Еленско
Некога ги возеха със шейне. Етрополско
Колку си ме била за тия пусти шайни. Ихтиманско
Разпространение
Разградско.
Произход
Думата е образувана от сан ‘плаз на шейна’. Вероятно първична е формата саня от старобългарско санꙗ ‘два плаза’. Възможно е да е древна тюркска заемка.
Примери
В градъ му казват саня, у селу шейнъ. Никополско
Зыме със саньъ се хозат. Банат
Разпространение
Софийско, Самоковско
Произход
Название на едно от двете шейнила, на които се плъзга шейната.
Разпространение
Самоковско.
Произход
Заемка от турска дума в същото значение.
казàка
Разпространение
Еленско; Брацигово; Хасковско; Пловдивско; Първомайско; Асеновградско; Велинградско; Девинско; Ивайловградско; Крумовграско; Смолянско; Харманлийско; Свиленградско.
Примери
Дай ми казаката да плъзна и аз веднъж. Асеновградско
Будни (едни) деца имат казак и са возят по снега. Родопите
Разпространение
Девинско.
Произход
Думата има общославянски характер, свързана е с лес ‘гора’.
Разпространение
Еленско.
Примери
Лесъ̀та е путòница за шейна – коларожелезарски термин. Елена
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.