категории – части на тялото – шепа
Длан и пръсти на ръка, допрени и свити като лъжица, с които може да се загребе нещо.
В съвременния език шепа е наследник на старобългарското шѧпа в същото значение.
вь второе лѣто не ѡбрѣщетсе ни шепа жита ни чаша вина по всеи земли Сказание на пророк Исаия
Два кривача правят ина шепа. Поморийско
Той заграби с шепа жълтиците. Ив. Вазов
Когато се понабереше пръст, той я изхвърляше с шепи. Г. Караславов
Евлоги отвори крана на чешмата, подложи шепи и дълго пи. А. Гуляшки
В българския език шепа освен ‘част от човешкото тяло’ означава и ‘количество, което може да се побере в така свитите длан и пръсти’. Шепата е много стара мярка в бита на българите. С шепа се мери сол, брашно, захар, зърно, боб и др.
В някои говори се прави разлика между количеството, което се измерва в шепата на една ръка, и количеството, което се измерва в шепите на двете ръце заедно. Например в Солунско: гръс е ‘шепа от две ръце; количеството, което се събира в шепите на двете ръце заедно’.
В представите на българите шепа е малко количество от нещо, но в определени моменти една шепа храна може да спаси някого от глад. С шепа се раздава и милостиня на бедните. Така шепата става наистина мярка за човечност и добрина (както казва и Ст. Чилингиров в цитирания по–горе текст). А изразът с пълни шепи раздавам означава ‘раздавам щедро, по много’.
В българския език са запазени само домашни названия на шепа.
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Наследник на думата гръсть ‘стиска, шепа’ в старобългарски от общославянски корен. Интересно е, че от същия корен се образуват глаголите загръщам, обгръщам, защото в тяхното значение присъства ‘докосвам нещо с шепи’.
Варианти на названието: гръ̀щ, гръ̀ща, пригръ̀ща, пригòрща.
Разпространение
Кюстендилско; Брезнишко; Солунско; Прилепско; Костурско; Дебърско; Смолянско.
Примери
нь дасть еи грьсть моукы и малое масло дрѣвѣное Слово на Йоан Златоуст за отсичането на главата на Йоан Предтеча, Ягичев Златоуст;
гръстьма обѣма възьмъ пѣсъка Синайски патерик
Една гръст боб. Ст. Младенов
Дай ми две три гърсти пчейнца да свара за умрените, да му дам за душа. Костурско
Еден горс ораси. Дебърско
Ватиле да му тураат со гърсти; Що му даде еден гърст алтъни. Прилепско
Си нъпрай ръцете на гърс и мъ моли да му я напълня с варен мисир. Една гръс сол. Две-три гръсти брашно. Солунско
Я пущете едън от нас, / .. / Да видимо кое време! / Ако си е пуста пролет, да набере гръст игличе. Народна песен
Произход
Думата произлиза от старобългарското прилагателно кривъ, което е с праславянски произход.
Разпространение
Ихтиманско; Банско; Ямболско; Пазарджишко.
Примери
Паниците им [на московците] — от дърво, а лъжиците — колкото кривач големи. Ц. Гинчев
Тъй като видял веднъж едно момче, че пило вода просто с кривача си, той разбил последнята си котилка. Н. Михайловски
А за човещина не се иска нищо. Стига кривачка боб и чашка кафе. Ст. Чилингиров
Произход
Значението на ръка ‘долната част от горния крайник на човешкото тяло, леко свита, за да служи като съд и да събере, вземе нещо’ също е обичайно както за новобългарски, така и за старобългарски. Думата ръка е общославянска от праславянски корен.
Разпространение
Общобългарско название.
Примери
Пу адно време майките си сурвакаха; пу аднъ ръкъ лешники штъ хми даде, шта си идат. Драмско
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.