Слана
категории -> природни явления -> слана
Съвременно значение
Заледена през студени нощи роса, която покрива предметите и растенията във вид на тънък снежен пласт.
Произход на думата
Думата има праславянски произход, среща се в старобългарски: слана и във всички славянски езици.
Примери
Може да се бактѝса, ако яде слана. Радилово, Пещерско
Слана падна. Асеновградско
Дали те оган изгори или слана озноби. Велинградско
Слана слани планинето. Ключ, Петричко
Вечер по месечина, ютром по люта слана. Разложко
Аз ще стана люта слана и ще ти измора сиво стадо. Провадийско
Слана да го не закача. Ихтиманско
Сланата попари дърветата. Падеж, Петричко
По айнее места пада напреш слана. Смолянско
Пана слана и попари пол’èто. Костурско
Слана паннало. Кортен, Новопозарско
Слана е сутрин замръзнала влага. Тотлебен, Плевенско
На юнак му на мустак слана паднало. Кюстендилско
Знание
Сланата е често природно явление, което българите са искали да си обяснят. Затова има легенди за произхода на сланата от сълзите на нещастно сираче или от плача на св. Богородица и др.
Сланата е заплаха за растенията, особено за разцъфналите дървета. Затова в народните обичаи има различни практики за предвиждане кога ще има слана. Съществува и обратната практика – по сланата да се съди какво ще бъде годината. Например на християнския празник Богоявление хората наблюдават природата и ако сутринта има дебела слана, се готвят за тежка суша през лятото.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Разпространение
Великотърновско; Плевенско; Ловешко; Троянско.
Примери:
Паднала сланъ. Ловешко
Сланъ ни попари. Севлиевско
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.