Слънце

                    категории -> природни явления -> слънце

Съвременно значение

Небесно тяло, което се вижда денем и излъчва светлина и топлина.

Произход на думата

Славянската дума слънце представлява умалително съществително, отразяващо топло, гальовно отношение към небесното светило. Зад нейния произход обаче откриваме интересни идеи. Старобългарската дума сльньце е родствена с наречие, което показва движение от изток на запад. Тя също така е свързана с древноиндийска дума, която означава ‘светло, светлина’ и с названията на слънцето в повечето европейски езици. 

Други форми на думата:

слъ̀нци, слъ̀нцье, слàнце, съ̀нце, съ̀нцъ, слôнце, слôнцье, слъ̀нченце

Примери

Слънциту изгр’я ут истук. Зайде слънциту. Кривня, Провадийско; Па огря слънце. Ихтиманско; На изник (изл’ек) слънце, на зал’ес слънце. Крумовградско; Дори слънце зайдом зайде. Среднородопско; Сланце на заод. Лисия, Благоевградско; Сèдне слънцето. Дуванли; Зайнува слънцето. Гугутка, Крумовградско; Слънцето захожда.  Крумовградско; Сланцето набесно.  Кочан, Гоцеделчевско; Слънцено заòди. Доганица, Босилеградско;  Слънце се право исправи/ право ми право на пладня/ да глèда мома и змия/ като се двèте бòреха. Одаите, Великотърновско; Слънцето грèе като през сито ‘грее слабо’. Сапарево, Дупнишко; Расла сестра петнаесе гòдин/ не видела ни слънце, ни месец…Трънско;   Слънцете трепти да зайде… Радилово, Пещерско.

Слънченцето заòдува, още ли Стувян не дòдя. Долноардинско; Земат една плочка, плюят на нея и се питат кой какво иска „Ний искаме дож!“- казват едните, „Ний исками слънци!“ – казват другите. И гледат как ще падне мокрото. Трявна.

Знание

В историята на народите слънцето е найпочитан бог в много древни религии – египетска, шумерска, китайска, индианска, а и на голяма част от европейските народи, защото е източник на топлина и светлина и следователно на живот. В културата на много народи слънцето и луната често пъти са двойка. Тя може да бъде съпружеска – Месецът е мъжът, а Слънцето жената. В други случаи двойката може да е роднинска – Месецът е брат, а Слънцето сестра. 

В българската традиция Слънцето се олицетворява – то има човешки образ на мъж, носи огнен венец и кара огнена колесница. Найчесто Слънцето е съпруг на Луната. То притежава божествена сила, знае всичко и помага на хората според вярванията на българите. Редица обредни практики показват, че почитта към слънцето се пази и до днес –  при изгрев хората се кръстят срещу него, не се хвърля смет срещу небесното светило, младоженците му се покланят на излизане от бащиния дом, съществуват обредни хлябове с фигури от тесто, подобни на слънцето и др. Много от древните езически празници, свързани с обожествяването на слънцето, днес са християнизирани. Денят на зимното слънцестоене – найкъсият ден, след който слънцето сякаш повторно се ражда и почва да свети подълго, наречен от древните славяни Коледа, днес се празнува като Рождество Христово. Найдългият ден, възприеман като магически, свързан с плодовитост, лечение, лечебни билки поради силата на слънчевото греене, днес е Еньовден – Рождение на св. Йоан Кръстител, но обредите са запазени и сега. Българите наричат Еньовден още Среди лето или Ден на слънцето. Според народните вярвания на този ден слънцето играе или трепти, когато изгрява. Народните лечители вярват, че набраните в ранно утро треви са най-лековити. Хората се качват по високите хълмове, гледат своите сенки и гадаят по тях за здраве.  

Присъствието на Слънцето в българския фолклор личи и в многобройните поговорки и пословици: 

Ако не огрее слънце, как ше си сушим дрехити? Тъй като Слънцето е предпоставка за живота на Земята в народната култура то много често е символ на необходими, положителни условия за някаква дейност. 

Бостанджията иска дъж, а кирмитчията слънце (за кого да се моля, като и двамата ми са зетеви). Хората имат различни потребности и изисквания към живота, затова е трудно да се угоди на всекиго. 

Да не вярваш на летен облак, нито на лятно слънце. Зимно слънце и женско сърце не са да ги вярваш. Зимно време като малко дете; сега плаче, сега се смее, сега вали, сега слънце грее. По (след) лоше време, слънце огрева. Подир дъжда и слънце грее. Отдека слънце, оттам и муня. Софийско. Или: Отдето слънцето, оттам град и мълния. Всичко в този свят е преходно и лъжовно.

До̀-ще слънцето и пред нашата врата. Ще доде слънцето и пред наш’те врата. Огрея-ще и него мойто слънце. Щастието ще потропа на вратата на всекиго.

Доде са роди (изгрее) слънцето, колко калпаци опустяват. Има хора, които няма да дочакат новия ден, затова трябва да се побърза с всички дела.

Замислил са като мисирче (пуйче) на слънце. Мисли за нещо незначително.

Затуля слънцето с решето. Напразно се мъчи да спре прогреса.

Зъбато слънце не грее, изстива. Мартино слънце (не топли). Употребява се за слънчево, но хладно време.

При залог слънце просяците ядат. Който яде, кога залязва слънцето, разядват му са устата. Казват на децата, които искат да ядат при мрак. 

Моя майка и негова на едно слънце си сушат дрехите. При едни и същи условия живеем.

Не знам какво ще намериш със свещ нощя, дето аз деня при слънцето нищо не намирам. Употребява се за човек, който не си е преценил силите.

Не съм слънце, да огрея всекиго. Човешките възможности са ограничени.

Обрадвал са като сираче на слънце. Слънцето е символ на радост.

Овчарю, и от дъждо, и от слънцето се варди. Бъди готов за всяка опасност.

Поглежда като озебнал ‘измръзнал’ за слънце. Употребява се за човек в някакво затруднение, който очаква помощ и спасение.

Простирай си чергата, дето има слънце, че да изсъхне. Съобразявай се с условията. 

 

Разработен е и сюжетът за слънчовата сватба в много приказки:

Едно време слънцето прелетяло ниско над земята и сакало да се ожени. Човеците се уплашили да се не жени и думали: Е па това ако се ожени и се народа слънчета, па и они да греят, че измреме от жега. Прилеп.

Кога да се жени слънцето, таралежъкът го развърнал. — Слънцето сторило да се жени и калесало всичките животни на сватба. Всички дошли, само таралежъкът нямало. Чакали го, ето го след време дошел всадник на едно магаре и като слязъл от него, вързал го тамо настрана и оставил му камик да яде. Ето това трябва да очаквами от размножаваньето на слънцето. Източна България.

andrey-grinkevich-0x6RTts1jRU-unsplash

Диалектни названия

Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.

Произход

Названието идва от глагола светя, който е с праславянски произход, и разкрива една от функциите на слънцето. Изразът дневно светило се употребява на много места в българската езикова територия.

Разпространение

Съчанли, Гюмюрджинско.

Примери

На северната страна на небосвода започна да се явява всяка вечер комета тозчас след захождането на дневното светило. Ст. Загорчинов

Произход

Небесното светило в много вярвания се обожествява и затова неговото име може да бъде заменено с друго – в случая вероятно с личното име Райко. То произхожда от думата рай ‘място, където живеят праведниците, според християнската религия’. Рай е праславянска дума, според учените старинна заемка от древноирански.

Разпространение

Пирдопско; Благоевградско; Гоцеделчевско;

Тетевенско; Тетовско; Дебърско.

Примери

Като се изганя Райко, ще те тераме. Пирдопско

 Слнчовата майка на слнце думаше:слнчице ле, райко, не стой, не трепери. Тетевенско

Произход

Думата е със същия произход като Райко.

Разпространение

Смолянско.

Примери

Райче печет. Широка лъка

За нас

Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.

©2021 | Всички права запазени.