Смърт
категории -> абстрактни понятия -> смърт
Съвременно значение
Свършване на живота; умиране.
Произход на думата
Думата е българска. Открива се в старобългарски: съмрьть. Среща се във всички славянски езици и е праславянска по произход.
Примери
Ела ме, майко, прегърни / и в красно чело целуни — / красно с две думи заветни: / свобода и смърт юнашка! На прощаване, Хр. Ботев
За сърцата, що се любят, и смъртта не е раздяла! П. П. Славейков.
Знание
В историята на цивилизацията във всички религии смъртта се приема като преход към друго съществуване. В древногръцката митология след смъртта човешките души обитават подземното царство на бог Хадес. Траките вярват, че тялото и душата на човека са безсмъртни, затова строят гробници, в които има всичко необходимо за задгробния живот на човека. Според индуизма и будизма, които се практикуват главно в Индия, но имат много последователи и в други страни, след умирането се съхранява душата и тя се преражда след време в друго тяло. В исляма вярващите приемат смъртта с радост, защото знаят, че ги очаква щастие след нея. Според християнството след края на живота душата ще дочака Божия съд и ще заживее в рая, ако е била праведна, или в ада, ако е вършила грехове.
В българската традиционна култура смъртта се осмисля като много важен елемент от човешкото съществуване. Извършват се редица обреди, които да осигурят спокойния преход на душата в друг свят. Например: оплакване, църковно опело, раздаване на жито и вино на близките на покойния и др.
Смъртта се свързва с начина на живот и това личи във фразеологизмите:
Борба на живот или на смърт. Крайно ожесточена борба.
Смърт ми е. Много ми е противно.
Заспивам вечен сън. Умирам.
В българския език съществуват само домашни названия за смъртта. Те отразяват представата за край на жизнените процеси, умиране; последен, сетен миг от живота.
Диалектни названия
Повече информация за произхода, разпространението и примери за всяко едно от диалектните названия.
Произход
Думата е българска. Открива се в старобългарски: коньчина ‘край на живота’. А думата конець означава ‘край, завършек’. Много по-късно конец започва да се употребява като ‘нишка за шиене’, а старото му значение почти избледнява през Възраждането. Думата се среща във всички славянски езици и е праславянска по произход.
Разпространение
Западна и Централна България; Разложко; Копривщица.
Примери
Говори, кажи де! Каква е била кончината му и що ли си е помислил той на смъртния час? Ст. Загорчинов
Но щом тя ме остави, аз паднах… Тогава се уверих, че съм бил опасно болен и близък до кончината си. Гр. Пърличев
Произход
Думата е българска. Открива се в старобългарски: краи. Среща се във всички славянски езици и е праславянска по произход.
Разпространение
Общобългарско название.
Примери
Старецът предчувстваше близкия си край, но се утешаваше с мисълта, че Драгота не само ще бъде достоен негов заместник, а велик подвижник. Й. Йовков
Човек, който не е познавал Ставри приживе, мъчно би могъл да вникне само с помощта на това писмо в сломения му характер и още по-мъчно би си уяснил причините за трагичния му край. А. Гуляшки
Нощта го свари толкова изтощен, че му се струваше — краят е дошъл! К. Калчев
Произход
Словосъчетанието е свързано с представата за смъртта като спиране на дишането. Елементите на словосъчетанието се откриват още в старобългарски и имат праславянски произход.
Примери
Щяхте ли иначе след поражението да се извисите по-високо от разрухата и отчаянието и да воювате до последния си дъх, ако ви липсваше смелост? Н. Никифоров
Макар и далеч, Георги Мамарчев не престанал да мисли за отечеството си до последния си дъх. Н. Ферманджиев
Произход
Думата е българска. Коренът ѝ се открива в старобългарското прилагателно сетьнъ ‘краен, последен’. Среща се във всички славянски езици и е праславянска по произход.
Разпространение
Годечко; Самоковско; Костурско; Прилепско.
Примери
Лоша сетнина го найде. Костурско
Но животът ни е кратък, идва сетнина и гроб. Самоковско
Произход
Думата е българска. Коренът ѝ се открива в старобългарския глагол оумирати. ‘умирам’. Среща се във всички славянски езици и е праславянска по произход.
Разпространение
Ботевградско; Белоградчишко; Видинско; Варненско; Велинградско;
Софийско; Брезнишко; Радомирско; Ихтиманско; Самоковско; Трънско; Дупнишко; Банско; Кулско; Прилепско; Охридско.
Примери
Живот нема, чекам умирачката. Ихтиманско
Остаряваме веке и идва умирачката. Велинградско
Такава умирачка не сам видела. Дупнишко
За нас
Проектът представя за първи път в България различен подход към изучаването на българското диалектно богатство от деца.
©2021 | Всички права запазени.