Сняг

категории -> природни явления -> сняг

Съвременно значение

Валеж от бели ледени кристалчета, обикновено във вид на звездички.

Произход на думата

Думата е праславянска по произход, открива се още в старобългарски: снѣгъ и във всички славянски езици. Тъй като са название на много разпространено природно явление и имат индоевропейски произход, често думите за сняг си приличат. Например английската дума snow е близка до българската.

Примери

През марта вълѝ мокър сняг. Троянско

Пуслèдните снегувè ги кàзваме пàтешки сняг, вали, когато се люпят пàтенцата. Ловешко

Пàдъ сняг на навуща – сняг на працали. Троянско

Сняг нъ пъшкули. Ловешко

Приз февруари пунякугъ кугату е многу студену въли сняг на дзвезди. Троянско

Зѝмну врèми пàда сняк. Кочово, Преславско

Многу й убуу дъ имъ сняк. Старозагорско

Туъ вàлеше млогу сняк. Съчанли, Гюмюрджинско

Кат се стопит снягуфти. Марковча, Шуменско

Удàри сняк нъ пърцàли. Старозагорско

Вали снек. Софийско

Вън снегът стеле и покрива всичко. Елин Пелин

Знание

В българската култура снегът се осмисля в рамките на християнството. Има различни обяснения за неговата поява и същност. Според една легенда снегът бил някога брашно, но една жена избърсала детето си с него и Господ го превърнал в сняг. Народнохристиянските представи описват снега като парцали от бялата риза на Господ. Господари на снега са зимните светци – Димитър, Никола и Атанас. Вярва се, че първите снежинки се изсипват от техните бели, дълги бради. Съществуват предания, че св. Димитър и св. Атанас разнасят снега в чували и го пускат на земята.

Първият сняг се смята за лековит. Хората се търкалят в него и измиват лицата си за здраве. Последният сняг се нарича щърков, защото предвещава идването на пролетта и прелетните птици. Колкото по-дебел е снегът през зимата, толкова по-плодовита ще е годината. В този смисъл е народната поговорка: Дебел сняг, дебел комат. Ако хората са много грешни, Господ им изпраща като поличба черен или кървав сняг, който мирише неприятно.